Аз веднъж, в добрите стари времена, опитах да работя във видеотека. Пратиха ме на обучение, с влизането ми връчиха Правилник за вътрешния ред (или някакво такова заглавие), в който беше описано: как да се обличам, как да си режа ноктите, как нямам право да се храня зад барплота, как ако ходя до тоалетна, трябва да го вписвам, за да не ми се таксува изработено време, как да лъжа ако дойде проверка от данъчни, как нямам право да сядам, как нямам право да се облягам, как ще ме глобят...Списъкът беше дълъг и потресаващ. Имах чувството, че чета хумористичната страница на някой вестник, но хуморът е малко безцветен.

Е, обучих се значи и започнах да изпълнявам служебния си ангажимент. Сутрешна смяна 8 часа, следобедна смяна 7 часа. Първия ден се прибрах със страхотни болки в кръста и краката. За седмица свикнах, но в кръста остана едно напрежение, което ме караше да ходя скована. Циничното е, че смятах, че това са глезотии и упорито продължавах да търпя. За радост, психическото напрежение ми изгърмя бушоните преди физическото и напуснах.

Ако си тръгваш от работа като пребито куче, изсмукана и изтощена и това ден след ден, не забравяй, че работодателят няма да се погрижи за теб когато се (недай си боже) инвалидизираш. Дори да ти плаща вредни, те няма да покрият разходите по разбитото здраве.

Всяка професия носи рисковете и изкривяванията си, но някои не си заслужават...

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам