Густав Климт, 1862-1918
автор на статията: Карамфила Сидерова
Символистът, "главатар" на отцепилите се от Салона (Salon de Paris - една от най-престижните изложби, организирана редовно от френската Академия за изящни изкуства) група немски и австрийски художници в края на 19 в. Така наричат изкуството им - отцепване, на немски "Sezession", зародилото се течение приема това име. Латинското "secessio" подслонява новото противопоставяте на еклектиката на неокласицизма и строгостта на академизма. В историята на изкуството подходът е известен като югендщил и се изучава като еквивалент на ар нуво (Франция), либерте (Италия), модърн стайл (Англия), стил модерн (Русия), модернисмо (Испания)... Феноменално явление, навлязло във всички форми на културата, черпило вдъхновение от античните мозайки, през японските гравюри, до морето от пластични форми на рококо. Подробност - научно е само течение, не стил, въпреки, че "стил" има много значения.
За основател на школата в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион, е нарочен самият Климт. Общата представа е той да се приема малко повърхностно, заради безспорната красота - чисто визуално - на по-популялните му работите, но всъщност той е доста "тъмна" и задълбочена личност, изследваща психика, философия и душевност, наред с техническите изразни похвати.
През 1902 г. Густав Климт създава фрески за изложбата, посветена на Бетовен по теми от Деветата симфония, дирижирана на откриването от друг гениален австриец - Густав Малер. Климт вече е известен художник, който е успял да създаде свой собствен почерк, "изразяващ кредото на новото изкуство - елиминиране на класическата права перспектива, плоскостно изграждане на формите, повишена декоративна интензивност и ярък на колорит, доминиране на орнамента, условни и лаконични похвати при изграждането на фигурите и предметите в композициите." (проф. Ч. Попов)
През 1945 г. СС унищожава цикълът му, предназначен за украсата на Виенския университет и оттогава художникът трайно се насочва към универсалните теми за красотата, любовта и зараждането на живота, алегоричен образ на които е жената. Това е неговият най-успешен период, наречен "Златен", и наистина превърнал се в такъв.
|