Едгар Дега

Учил се от възгледите за живописта на Веронезе, Белини, Джото, Дюрер, Рембранд, Гоя и Мане, роден в аристократичната фамилия де Га, под влияние на съвремените политически настроения променя благородническия произход на името си според идеите, които споделя.

Започнал сам съдбата си на художник с исторически сюжети още докато следва право, днес е широко известен преди всичко с красивите си балерини. Но те, както и общия му труд, всъщност представляват нещо много по-дълбоко, многолико и вълнуващо - Дега показва нов аспект в представянето на фигурата, и на трактовката на сюжета въобще.

Гледната му точка е странна, не е класическата - онази, която създава приказно красиво впечатление за голо женско тяло например, движенията на персонажите не са поетично плавни, напротив - понякога дори непохватни, съвсем човешки и реални. Познатите балерини не са фокус на композицията, а такава част от нея, че вниманието се насочва към всичко едновременно, а центърът остава "някъде там" и да, пак е център. Как пак е център? Ами заради потокът светлина.

Революционер за времето си, често възприеман като показващ едва ли не нелицеприятната страна на нещата. Когато зрението му рязко отслабва, той се ориентира към скулптурата, която изисква друга сетивност. Преди това, освен маслото, работи пастел и акварел, и постиженията му във всички тези техники изпращат кариерата му на художник в орбита още приживе - творбите му се продават на главозамайващи цени, а владеенето на многото изразни средства го вписват в историята на изкуството като един "универсален" артист.

Сам се шегувал със себе си и успехът си - на въпросът на един журналист защо няма нито една негова картина в дома си, възрастният художник отговорил, че не е достатъчно богат за да виси на стената му оригинален Дега.

автор: Карамфила Сидерова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите