Не е лошо да има някъкав граждански контрол над правителствата.

Не, че не е лошо, а е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Но за да има граждански контрол, трябва да има ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО. А такова у нас НЯМА. Ако по време на соца това се подозираше, то сега, 20 години по-късно, вече е болезнено и неумолимо ЯСНО.

Това е главната причина за всичко, което се случва в страната. Властимащите (които всъщност са част от нас) идват на власт с абсолютната сигурност, че всичко им е разрешено. И че ВСИЧКО МИНАВА. Т.е. - народът ТЪРПИ. Каквото и да му сервираш - цъка с език и отминава. И СЕ НАГАЖДА - СПАСЯВА СЕ ПОЕДИНИЧНО. И това се счита за най-голяма ценност - "Кво ме интересуват досиетата? Кво ме интересува корупцията? Кво ме интересуват изборите? Аз нали успях да се спася?" И също така: "Евала на тоя! Как само е успял да се подреди! Я и аз да пробвам!"

И се получава куриоза, че ДАЛИ и КОЛКО ни крадат и мачкат - зависи ЕДИНСТВЕНО от стила и методите на тези, които го правят... Искам да кажа - ние просто седим и гледаме следващия, който ще ни краде, КАК ТОЧНО ще го прави... Безропотно го правим, мъченически някак... и се радваме много, когато се появи нов лъжец, защото се надяваме - не, че НЯМА да лъже, а че ще го прави някак по-малко болезнено за нас. Е, ако не е така - хубаво, ще си изтърпим всичко, което ни се предлага...

Общество на консуматори - ТОВА сме ние. Мислещо с корема и джоба си. Издигнало материалната консумация в култ. Консумирайки всичко, с най-голяма радост консумираме дори това, което ни унищожава...

За да съм ясна - не изключвам себе си от тъжните си констатации. По-виновни са обаче тези, които не могат да се намерят в рамката на консуматорите. И винаги мислят, че не са ТАКИВА. И те са 99% от българите. ТЕ не са виновни. ВСИЧКИ други, но НЕ И ТЕ.

"""Винаги има поне още една гледна точка... """