Диди, ако беше направила повечко сделки с обикновени хора - щеше да разбереш колко са различни хората... И колко претенции и сюрпризи изскачат в последния момент, и как се дърцат и пред нотариуса, и пред банката.. Непрекъснато теоретизираш и размахваш пръсти от позицията на "прочел, научил, принципно знаещ". Практиката е съвсем друго нещо.

Съвсем пресен пример - 17 т.м. - - продавачката ОТЛИЧНО знаеше, че е най-добре да си открие сметка в банката на купувачката, беше й повторено сто пъти, и знаеше коя е банката. След подписването на НА, вече сме в банката, тя се явява с мъжа си, който я кара на гишето да се обади на "Ленчето", примерно, която работела в банка, и Ленчето казва да се преведат парите в друга банка, защото условията били по-изгодни... гишето се стъписва, всички гледат като изтървани, събира се опашка, нервничат, обясняваме вкупом, че в техен интерес е да си видят парите на момента в тяхната сметка, след препирни кандисват и изведнъж заявяват: "Ама по-добре е в левове... за какво ми е евро!" !!! Това за еврото Е ГОВОРЕНО И НА ОГЛЕДА, И НА ПД, купувачката си е обърнала половината пари от лева в евро и ги е внесла точно в тази банка...

Пиша това за колегите - за да се позасмеят, спомняйки си техни често повтарящи се случаи.... Това, че ти няма да го признаеш за меродавно или за случващо се често - ми е ясно. Или че пак ще се заядеш с нещо.

Вече започнах да се поуморявам от безсмислиците ви. Сигурно е от възрастта.

ПП - как е лилавата поличка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите