1) АНИ трябва да има нормален офис, а не някой апартамент, в който клиентите се канят в кухнята - не се смейте в Мирела срещу СДС ме поканиха в ... кухнята.
2) АНИ трябва да има въпросник за клиентите си - стандартен за типа клиент(продавач или купувач) за изясняване на параметрите на имота, който ще се продава или търси. Този въпросник трябва да е поне от 40-50 въпроса. Всеки имот, който се предлага, трябва да има поне по 10 снимки, още по-добре и 2-3 минутно видео.
3) Всичко от точка 2) трябва да се пази във фирмена база и всеки брокер да има достъп до него. Информацията трябва да е в такава форма, че клиентите да не получават отговори от сорта - не знам, той колегата го е гледал. Щом колегата го е "гледал" трябва неговото "гледане" да е вкарано във фирмента база. Не може информацията да стои в главата на някой.
4) За всяка възложена поръчка трябва да се сключва договор - дали за реклама(при продавачите) или търсене (при продавачите). В тези договори ясно трябва да се казва какво става след изтичане на договора ако не се е стигнало до сделка - примерно фиксирано възнаграждение за АНИ в случай, че тя съвестно си е вършила работата - водела е купувачи ама продавача не са му харесали, защото били "ниски", или са развеждали купувач на 10 имота отговарящи на критериите му ама на него врачката му казала да не ги купува. Естествено от друга страна пък АНИ да плати неустойка на клиента ако не е успяла да намери купувач или имот на клиента си, защото си е "клатила краката".
5) В договорът по точка 4) трябва да се фиксира възнаграждението на АНИ и то не като % от цената, която ще се постигне по сделката, а като фиксирана сума, така ще се избегнат упреци от сорта, че АНИ се бори да надуе цената за да вземе повече пари.
6) АНИ трябва да си избията от главата, че обаждането по телефона означава възлагане на поръчка. Трябва да направят разлика между стока и услуга - имотът е стока, посредничеството услуга. Ако някой иска да купи стоката, не е задължен да ползва услугата и съответно да плаща за нея. Респективно, ако не плаща и не получава услуга, но това не му пречи да купи стоката. С други думи АНИ трябва да почнат да продават услуги, а не информация. Естествено бих препоръчал на всеки клиент, който иска да купи определена стока да му се разясни какво трябва да направи за да я закупи и да му се предложи(а не принуди) да сключи договор за посредничество с АНИ - сигурен съм, че 80-90% от хората ако им се обясни като хората и не се насилват сами ще предпочетат да ползват услугите на АНИ пред това да си бият главата.
7) АНИ трябва да направят нещо като номенклатури с услугите, които се предлагат на продавачи и купувачи по отделно. Всеки клиент трябва да знае какво точно ще получи като услуга. Това ще е от полза и за самите брокери - нещо като чеклист, за да е сигурно, че брокера няма да пропусне нещо при сделката.
8) АНИ трябва да имат на разположение - адвокат, кредитен консултант, архитект, строителен инженер. Не казвам те да работят в АНИ, а при нужда на клиентите да им се осигури консултация при горните.