Продължавам да твърдя, че реакцията ти е типична. Освен да си кореспондирам с ГОСПОЖА ИДЕАЛНАТА. Сигурна съм, че ако си помислиш на спокойствие, ще откриеш и у себе си някои от типично българските черти, за които говоря. Също така съм сигурна, че ОТЛИЧНО ЗНАЕШ ЗА КАКВО ТОЧНО ГОВОРЯ.

Ако не - продължавай да се гордееш все така, че си българка. Аз обаче смятам, че един ОСЪЗНАТ боклук е ВЕЧЕ половин боклук. В този смисъл винаги съм проповядвала да ПРЕЕКСПОНИРАМЕ недостатъците си, за да се ПЛАШИМ от тях и да се стремим да ги поправим. А не да се люлеем в люлката на славното си историческо минало и да си заравяме главата в пясъка, успокоявайки се, че относно дребните си кусурчета И НИЕ СМЕ КАТО ВСИЧКИ.

А ако Паисий е жив - със сигурност бих му написала една книга ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМЯ ДА СЕ НАРЕКА БЪЛГАРИН. И тя ще бъде по-дебела от неговата История.

За спокойствие на всички, които ще се възмутят от писанията ми, ще поясня, че, естествено, не приемам нещата чак толкова крайно, както звуча. Но със сигурност смятам, че ЗАСЕГА имаме повече основания да се срамуваме от битието си, отколкото да се гордеем.

"Винаги има поне още една гледна точка..."