Ех, девойкииии само мога да ви завиждам. Аз съм си чиста проба хипохондричка по отношение на детето, не се панирам знам какво трябва да се направи, знам какво правя, какво да давам, на какъв лекар да я заведа и прочие, но отвътре просто съм ... само аз с изнам. Това е само и единствено към Ния з авсички други случаи или не обръщам внимание или го приемам за нормално и прочие, но това дребното ми дръпва тока т.е. аз сама .... сега като пример като ни приеха в интензивно лятото, то вярно, че беше доста зле милото, на за 5 дни свалих 7 кг, нито ядях нито спях ... нормален вирус да, но последствията ме притесняваха супер много (бъбреци и мозък съответно, всичко беше в черни краски) .... от друга страна когато беше на 2г докато седяла и гледала на един стол на барплота в къщи баща й как яде се подхлъзнала и ударила главата си на парното ... аз бях в другата стая и говорех по телефона ..... изпищя, аз отидох в стаята видях бликащата кръв от главата и й веднага понечих да видя раната .. в оммента в който я видях вече бях супер спокойна .... спешно, лекари и прочие .... мъжа ми като цяло е супер спокоен, но явно с годинките съвместен живот почна да придобива мои черти и се панира сега и той е по-малко от мен, но пак си трепери ....
Като цяло най-много се притеснявам когато за дадена болест нямаме диегноза, е тогава съм просто толкова притеснена, безсилна и бясна .... а нещо напоследък се случва доста често

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите