Мъничка,мъничка моя,
весело зайче,котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
,,свойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама.
Мама в чашката мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всички,за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
защо луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара,
и самолета,кой ли го кара?
Има ли в спътника истинско куче,
попитай мама и ще научиш.
Мъничка,мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
но подир време ще станеш голяма,
дългите плитки ще решеш самичка,
дебелите книги сама ще намираш,
и ще рисуваш и ще бродираш,
ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна ,ще идеш далече,
ще можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скрито ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва-три думи само
ДОБРЕ СЪМ,МАМО!

Яничка, щастливка си миличка ти. С такова съкровище до теб, едно едничко нещо ще ти пожелая. Запази тази красива усмивка на твоята красавица, давай й смело да гребе от живота, а на теб ти остава само да се гордееш с нея и тайничко да си поплакваш.
Весел празник и ви прегръщам и двете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите