Снощи поговорихме малко с Тоби, т.е. аз говорих, опитвайки се да налучкам проблема, той казваше да/не. Ако правилно съм разбрала, проблема е, че Тоби иска аз или баща му (който го води) да седи и да си играе с него там Обясних му, че ние с баща му ходим на работа (не, че не знае) и така. Питах го защо е плакал вчера, той го прие едва ли не като обвинение и ми вика "Виждаш ли, сега съм доволен". Сега пък ме е страх да не отидем на другата крайност - толкова да му внуша, че не трябва да плаче, че да ми се прави на мъж на 3 г. и да не плаче, когато му се плаче... Все за нещо да се притеснява човек.
Обаче имаше червена точка в бележника за добро поведение, та явно наистина проблема е само сутрин.
Снощи за първи път се разприказва малко повечко за училището... любимата му учителка била Майте (точно тази, която аз не харесвам), играли на двора, Майте хвърлила топката, те бягали да я гонят, Мая бягала най-бързо...
Ще го видим как ще е другата седмица, може пък драмата да е само в моята глава.
Нем, няма май деца, които живеят наоколо, с които да си играе след училище, пък и те предполагам си се прибират у тях си да си вечерят, лягат и пр.
Сърфче, тоя ритуал си го правим всяка сутрин - оставяме раничката и якето, влизаме вътре, учителките го поздравяват (може пък и от това да се стряска, като му се "нахвърлят" трите), обикновена само една от тях го заприказва и му говори за коли, камиони и пр, после му казва да ми каже чао и да ми пожелае приятен ден, гушкаме се, дава ми целувка, казва ми адиос, маха ми и така. Наистина му трябват 5-10 мин.
|