смешно ми стана как се отчита за яденето и спането, а за другото не казва нищо. Значи или не е важно за него или той си мисли, че само яденето и спането са важна информация за майката, а останалото не е.
Трябва да се намери начин да се разбере каква е причината за рева. Тук можем много неща да си предполагаме, ама ако не уцелим няма как да помогнем със съвет.
Оставам с впечатление, че детето е научено на някакви правила, които безропотно спазва. Но има нещо което въпреки всичко не може да пребори и затова плаче. Но пък възпитание и или някакви вътрешни задръжки му пречат да каже какво е. Според мен на това дете
1. Или му липсва смелост да си казва мнението и да отстоява правата си
2. Или става дума за нещо конкретно, което го е страх или срам да признае или (пак във връзка с 1 точка) мисли че или не трябва да го прави или и да го направи няма да има никакъв ефект, та затова предпочита да си трайка.
3. (по малко вероятно) самото то да не е наясно, което точно го притеснява в училището.
А това, че докато е в училище без родителите си не реве и видимо се чувства добре изобщо не означава, че му е супер. Нормално е децата в непозната или изобщо обстановка различна от домашната и близките си просто да си приемат случващото се безропотно и да не показват по никакъв начин, че не се чувстват добре.
За мен това, че реве при оставяне е показателно, че има нещо. Сега колко е сериозно не е ясно, предполагам или по скоро се надявам, че не е болка за умиране. Въпреки че от друга страна почти винаги страховитите престъпления извършени от непълнолетни са извършени точно от кротки и безпроблемни деца, от които никой не очаква подобно нещо. Но то е защото са потайни, никой не знае и не предполага какво се случва в главиците им и не се и опитва да разбере, защото си вика: Ааа, това кротко дете (едва ли нещо се случва в главата и чувствата му). Хората са повърхностни и пренебрегват важни неща и после чудят Ама как така....
|