|
Разказчето, както обещах. Въпреки че за планирно секцио човек няма кой знае какво да сподели.
На 9.09 обсъдихме с доктора как ще процедираме. Аз бях взела мнение от кардиолог, че може да се пробва и естествено раждане. Гинекологът също беше навит, въпреки първото секцио, нооо... мен ме беше хванало шубето, особено след феталната морфология в началото на 9тия месец. Голямо бебе, с голяма глава, а не слиза надолу... Въпреки контракциите през всичките тия 5 месеца, в 9тия месец те изчезнаха и шийката на матката си остана почти 5 см (при нормални 3 см). Така или иначе последната дума си беше на доктора. Той щеше да изражда, така че... Та, спасиха ме от сигурно (според него) преносване и мъки с още по-порастнало бебе.
Решихме да е на 14.09 (странно нещо е да решаваш кога ще се роди детето ти...). Излезе следващата дилема - като е на Кръстов ден, какво да правим с вече измисленото име... Решихме с таткото, че ще си остане Тома. Искаше ми се да е нещо стабилно (не знам дали съм го докарала), ама с тия кръвоизливи от втория месец и контракции от 5тия, как се задържа това бебе, още не знам...
Та ме приеха на 13-ти. Странно добронамерени и много отзивчиви доктори и сестри. Преди 6,5 г. в Шейново само моят доктор се отнасяше добре към мен. Сега нещата въобще не стояха така. Платих си избор на екип 950 лв.
В отделението беше чисто и странно спокойно. Учудващо беше, че в стаята всичките майчета бяха барманки и без една пушеха. Включително една, която беше на системи за задържане в 29-та седмица (слизаше си до първия етаж, за да пуши в двора, с контракциите и с разкритието барабар).
Моят доктор уреди да ме пуснат и вечерта се прибрах, наготвих на мъжете и на другата сутрин в 5.30 обратно в болницата. Не че спах много тая нощ.
После подготовка за операцията, упойка (за която по-късно пак ще стане дума). Самата операция мина доста бавно, не е много приятно нещо, през цялото време не спирах да съжалявам, че съм си и помислила, че мога да я предпочета пред естественото раждане. Поне не ми беше студено, не ми се повръщаше толкова... Но ми направиха вените на решето.
Около 20 минути след началото на операцията извадиха и Тома. Изплака почти веднага с един нисък, мощен глас. Сякаш беше заспал и го събудиха. Дадоха ми го да го гушна, да го целуна, показаха ми пишлето. Спря да плаче, когато ми чу гласа, а у мен чувствата преливаха. За разлика от първия път, когато само харесах Алекс, а майчинското чувство се появи по-късно, тук сякаш преливах от емоции и към двамата...
И после започн голямото шиене - почти час... Както каза асистиращата докторка, голямо старание падна. Все пак, докторът ми изрази становище, че тия мускули плочки щели да правят! Да му се чудиш??!
Половин час след операцията се появи таткото и една акушерка ни донесе Тома. Спретнаха ни една прекрасна среща в реанимация. Тома май още не беше наясно какво става, гледаше с половин око наоколо... Татко му щеше да се пръсне от гордост. С тия бузи, сини очи и един беличък...
От реанимация ме качиха във вип стая, която току що беше ремонтирана. Всичко чудесно, кърмата ми дойде още на 25тия час, Тома се закърми, супер. Обаче, на другия ден ме погна едно гадно главоболие, което продължи 5 дни и беше зверско, но все още, 8 дни след раждането, ме боли и трудно стоя на компа. Гаден страничен ефект на упойката... Ходех наведена, едвам се изправях, едвам ставах да го кърмя, ужас...
На четвъртия ден ни изписаха и от тогава сме в къщи. Тома засега не е заел твърда позиция дали ще спи нощем или ще се буди на всеки час и половина. Дано да се спре на пръвия вариант, ама ако реши за втория, ще се изтърпим. Иска да спи цял ден и да будува нощем, затова го мъчим да не спи поне последния час и нещо преди къпане... Иначе ми е много сладко и мило, много хубаво мирише, страхотно е като се усмихне насън, като му се отпусне личицето, докато спи... Баткото вече се научи да го държи и много трудно можеш да го откъснеш от Тома. Както и Бухтата, търчи преди мен при къпането, при храненето, не можеш да се отървеш. Ужасно е прекрасно да го гледаш как държи малкото си братче, то се успокоява, а той се смее с глас... Предполагам, че ще е до време, но въпреки това, е прекрасно...
Аз се възстановявам много по-бързо от предния път, много по-малко ме боли... Само главата да не ме тормози толкова...
Ама съм една кратка...
|
Re: Да ни е живо и здраво бебе Тома! [re: snich]
