децата ми така като си играят с въображаеми неща и им кажа Това не е самолет а примерно дърво и те ми отговарят Знам бе мамо, ама ние така си играем, взе едно е самолет.
Но има и по особени моменти, които донякъде ме притесняват.
Давид примерно миналия уикенд срещна повече хора от нормалното, на което е свикнал и то българи. Явно това е проблемът, много се натоварва след срещи с българи, не знам защо, датчаните не му влияят така. И после цяла седмица в детската е бил истеричен, хиперактивен, говорил, че в нас живеят много хора и не знам кво още. А тези хора дори не са идвали в нас, навън в парка ги е срещал. Не знам защо така, в БГ не реагираше така на всичките българи покрай него, но тук се впечатлява. Той обича всичко да му е простичко и подредено. В Дания да му се говори на датски, в БГ на български - може да го приеме като правило. Но изключения от правилото го побъркват и разстройват.

По темата - не може да се глобализира дали към въображаемите неща трябва да се отнасяме все едно наистина съществуват или да ги наричаме с истинските имена. Понякога като се отнеса към измисленото като към истинско и децата ми ме гледат все едно им се подигравам и почват да пищят и да ме бият и да ми викат примерно: Мамо, престани, това не е самолет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите