|
чета,чета от известно време и вече всичко прочетох,но не се решавам все да пиша тук,защото моето първо раждане е бая отдавнашно,обаче реших,че може и да не е толкова тъпо
та....бях на 17 години като забременях и беше 1998 година...родих една седмица след като навърших 18 год.бременността ми беше малко проблемна,поради разни ненавременни контракций,но сега като го погледна май згреших,като ги взех за фатални,с което си докарах 3 месеца престой в болницата,а това беше по време,когато беше пzлна скръб по тези места.мястото беше град враца.излязох аз от патологията в началото на девети месец и започнах да чакам да стане време да раждам,като мислех,че без поддържащите системи ще стане скоро,но...уви.термина не си го помня вече,но знаех,че нетрябва да стигам до термин,защото съм с отрицателен резус фактор.на 22.12.1998 бях на ЖК и ми казаха да си стягам партакешите на другия ден рано,рано сутринта да съм в родилното за предизвикване на раждането....и таз добра.до сега насила го държаха в мен,а сега пък насила ще го вадят. (както казваше лекуващият ми доктор Цеков в патологична: "абе зор да станеш жена и със зор ще стане,ама ще те направим такава ")та...на 23.12. се събуждаме ние с мъжа (вече бивш) от будилника в 7.30 сутринта с цел да ме води в родилното,станах аз сънена и отидох до тоалетната,но много ми се спеше и му викам:"чакай малко само да полегна за още някоя минутка " и се пльокнах малко от височко в леглото и....потече нещо.аз първо си помислих,че пак някакви телесни течения,но забелязах,че бая обилни тези течения,та станах да проверя и майко мила......като рукна онази ти ми вода.май беше много.той се разтича за легени и дори за легена остана доста количество.аз сега като си мисля май съм била останала поччти без води.обади се на линейка,че нямахме кола тогава и зачакахме.болките започнаха,но разбира се слаби,като пред мензис и аз се обнадеждих,че май не е толкова ужасно.дойде линейката,завозиха ме до болницата,качиха ме и ме заприготвяха-преобличания,бръснене и клизмата не ми я направиха,че било рисковано за бебето,като съм без вода.това не ми хареса,но го преглътнах.после ме сложиха на система в предродилна и ме оставиха.бяха предколедни дни и беше доста пусто.тогава точно навлизаше тази мода с платените лекари и се ширеха слухове,че ако не си платиш може едва ли не да не оживееш,а аз не си бях платила,но познавах всичките лекари от престоя си в патологията и се молех да не ми се паднат двама от тях.единия много арогантен тип от старите пръчки и втория пък съвсем млад и сега започнал ергенин,на който викаха иванчо-платения,че бил си плащал докато учел-демек не го бива.....именно той ми се падна хахахах.мисля,че предпочитах стария и арогантен пред него,но такъв ми беше късмета и аз си казах,че явно няма да оцелея.акушерката непомня как се казваше,но беше с посивяла права коса подстригана на черта и супер мила жена,която се държа като майка с мен.тя ми спаси психиката.непомня и с колко см разкритие ме приеха,но същинските болки ми започнаха някъде към 10.00 часа,а това е около 2.5 часа след изтичането на водите.и се почна.наистина много болеше..през цялото време.съжалих 100 000 пъти,че съм забременяла и се проклех.тя идваше жената от време на време да ме проверява,направи ми иъкуствено разкритие,като ме предупреди да си мълча,че е забранено,а това беше най-ужасната болка,която бедното ми тяло някога беше виждало или си представяло,но по нейни думи ми спести часове.неискаше да се получава разкритието и доктора даже се затюфка по едно време.май каза да ме предвидят за секцио,че май имам индикаций,но пак ме оставиха.по едно време толкова много болеше,че ми се губят някои периоди.помня,че акушерката един път ми би шамарчета и ми казваше в никакъв случай да не заспивам,а аз самата,като видех,че лекаря минава по коридора го виках и му се молех да ме прегледа.той наистина се отегчаваше,но правеше всичко и аз установих,че съм доволна от него и всъшност май извадих късмет със смяната му.така минаха часовете и аз стигнах до заветните напъни..незнам в колко часа,но неразбрах какво е това и се изплаших,че нещо лошо ми се случва,а акушерката вече явно беше видяла,че е скоро и седеше с мен тогава.успокояваше ме и повтаряшв,че малко остава.само аз раждах в цялото отделение.и като се изплаших тя само се усмихна и каза да не напзвам само,че скоро тръгваме за родилна маса.тогава вече се усетих и хем се зарадвах,хем още повече се уплаших,защото знаех сега започва моето участие.отидохме там и се започна напъването,а то не излиза и неизлиза.изпотиха се всички и постоянно повтаряха да напъвам по-силно,а аз по едно време вече се изтормозих и им казах,че толко мога да напъвам без да се надрискам (нали ми беше закотвено в тиквата куха,че нямам направена клизма,а вече бях слушала за случаи,когато заедно с детето излизат и други неща от тялото),та като ме чу жената направо и олекна и само каза:"абе сери бе моми4ееее,сери колко щеш.ние тука и по-лоши неща сме виждали и приемаме" (извинявам се,но точно така каза тя).аз като я чух и се успокоих,напънах още два пъти вече здрава работа и сина ми се изхързули в 17.30 часа на 23.12.1998год. (незнам дали се нааках хахах,но май не,обаче и сега ми е фобия и ако ми изтекат в нас водите ще си направя сама клизма преди да ида в болницата).имах цели две епизотомий.един разрез,но два пъти ме рязаха.аз ги чувах и разбирах какво се случва.бебето не искаше да плаче,те се засуетиха за кислород,а той се беше свършил и аз откачих.казах си,че единственият ми шанс да имам дете (бях сигурна,че втори път това неискам да го преживея) е пропилян и детето ми сега умира,но разгеле са намерили и той заплака милия. беше 3450 гр и 49 см..малко късичък за мое учудване.аз съм 179 см и очаквах да имам висок син,но сега си навакса, и задушен разбира се с кръвоизлив на окото.излезе и плацентата лесно от раз,беше цяла и се последва от кошмарното шиене.без абсолютно никаква упойка.всеки мил шев си го усетих и то болезнено гадно,а те бяха мнооого вътрешни и 6 външни.40 мин. ме ши,ако добре си спомням.хайде преживях и това.после на количката с пясъка и т.н.дойде таткото да ме види набзрзо и го изгониха.мен ме закараха в стаята и там беше бебето ми...от тук започна вече хубавото.вече не съжалявах,че сзм забременяла,а се заех да го развия и разгледам.чувствах се като богиня...знаете.много бързо,направо светкавично си влязох в ролята на майка и никакви следродилни депресий не съм имала.чувствах се перфектно с моя син.тръгна ми ужасно количество кърма,после една по една дойдоха още две мами в стаята.едната беше със секцио и нямаше кърма,а бебето ужасно плачеше от глад.аз по едно време и предложих,ако иска да го пробвам да го кърмя и него,че ми течеше чак в обувките.пробвахме,но то не беше много въодушевено,давах и на бебетата в кувьозите,като се иъцеждах,след като една сестра,която се оказа позната на мама ме направи на две стотинки,че всеки момент ме заплашва мастит,защото не правя изцеждането качествено.мама дойде на другия ден чак в стаята и стоя с мен,а това беше забранено там и тогава,но тя ги беше подкупила със сериозно количество торти и черпни...и така....нямахме абсолютно никакви усложнения нито аз,нито Марти и ни изписаха на третия ден.единственото,което наистина беше много ужасно и си го спомням повече от родилните болки бяха болките от шевовете ми.незнам всички ли ги чувстват така,но повярвайте ми аз умирах.когато чаках след 6 дена пред кабинета на лекаря да ми ги свалят тръгнах да припадам от болката и се наложи да дочакам в бившата ми стая,където бях в патологията при бившите ми съквартирантки там.от там ме викнаха да ми свалят конците и се оказа,че единия беше така стегнат,че се впил в месото...едва го намериха да го махнат.
мислех да пиша наведнъж за двете ми раждания,но другото е след цели 6 месеца и реших,че разделено е по-добре.
сега съм скована от страх,защото още помня клетвата си,че дори и да забравя болката нетрябва да забравям дадената от мен дума да не раждам пак и да не с еподлагам отново на този ужас,а наистина съм забравила болката и помня само мислите си.дано поне имам не по-лошо от предишното раждане,защото дори и болезнено то си беше много нормално и с щастлив край. успех на всички,които им предстои и без паника моля
|
нормално раждане-Враца [re: klemy]
