|
Наско е 115 и тежи вече към 18 килограма, благодарение на бабите това лято.
Трета група в детската градина, обича занятията по таекуондо и приложни изкуства, но тази година няма да имат ПИ. До сега не е учил английски, но много дечица от неговата група ходят на алианс и са доволни.
Той тръгва на пиано и испански от тази година, като "извъндетскоградинска дейност". В градината мисля да го тествам на "Философия за деца".
Много спокоен и разбран, нямаме някакви "екстремни" изживявания, опитваме се да се слушаме, облича се сам, но когато бързаме, аз върша тази работа, зъби мием заедно, защото му нямам голямо доверие какво ще измие. Не се къпе сам.
Интересува се от кабели, мултицети и поялници, смята че призванието в живота му е да "прави жички" (Хубаво е, че на 5 знае значе отговор на въпрос, който аз не съм прозряла на 30:), разглобява наред, счупени играчки обаче има много малко, пази си нещата. От време на време се моли за куче, котка, папагал или сестричка. За сега мислим по последното.:)
Много се целуваме, гушкаме, обичаме, мисля, че отношение от типа-"не плачи, нали си момче или дръж се мъжката" , по-късно може да го накара да крие емоциите си, а ми се ще да запазим доброто си общуване и за в бъдеще.;))
Дава го леко, няма излишни житейски терзания-ако може, може, ако не може-пак добре, така че работим с татко му да го направим малко по-амбициозен.
Влюбен е в Теодора вече трета година, която от своя страна харесва Виктор, Виктор-Мира, а Мира- Наско-точно като в една стара песничка:)
Хубава тема Вихрогонче.
|
Re: 5-годишните ни деца [re: vihrogonche]
