Едва ми стигна времото да изчета старата тема и със сигурност нещо съм пропуснала, но най-ми се иска сега предпразнично да ни пропускат болестите!

Аз да си кажа честно нямам време за нищо, заринах се в работа, макар, че се старя да си върна предишната работоспособност още се случва да попропусна нещо и да изостане за другия ден, стана ми навик щом половинчо е дежурен да си нося домашно (лош навик), но децата лягат рано и така ми остава някой час (21-23) да попогледна и да понаваксам.
Тази седмица поне в къщи беше по-леко, Свети е в Стара Загора на гости на леля ми, ще остане там до шести. Днес съпругът ми е на работа, Сашуто спи сутришния си сън (и в яслата не могат да го отучат от него, ама на мен така ми е добре), а аз зарязах всичко друго и хайде на компа - поне за час и аз съм човек.
Вече ме завладява предколедния дух, но още не украсявам в къщи. Че от дете ми е останал споменът, че преди Никулден не се кичи нищо (Сава и Варвара са тежки празници - светиците покровителстващи шарката и болестите та и затова не украсявам преди да минат техните дни, да не видят, че не се боим от тях), А и в яслата имат Варицела, в карантина сме до 16 декември, може и повече, ако се ошарят още деца. Та ще си спазвам тези два празника.
Стегнахме подаръците (без този за нашите, че нищо не измислям), но има време.
По празниците половинчо основно ще е на работа, но на Бъдни вечер (аз най-много на това държа) ще почива и ще сме си четиримата в Пловдив, после ще отидем в Пещера с децата, че той ще е все на работа. На първи януари живот и здраве ще си дойдем към Пловдив и ще си допочиваме останалите дни заедно четиримата. Имахме и други планове, но като стана така с карантината на малкия се навихме на този, че хем някоя Нова година трябва да се жертва, хем може и да се разболее Сашу, а и да не се разболее, ако я удължат карантината не мога да отида никъде с децата, освен при нашите, че там всички са прекарали варицела.
Сега ставам да си измия чиниите и вече нямам за домакинстване, ще чета тук.

Редактирано от *margo* на 30.11.08 09:53.