|
Хайде още малко от Африка... Може би се чудите, какво прави моя милост тук 6 г... освен че си царува, като бяла царица...
В началото си отглеждах детето и свиквахме, това отне към 6 м... След като я дадох на прословутото им часно у-ще (за което друг път ще пиша) имах към 3-4 ч. свободни сутрин. Т.е. оставям я и се развявам както само аз си мога. Е да, ама ми писна, изснемах милион кадри и ... скуката пак ме налази... Тогава от някъде се появи австралийска двойка доктори - симпатяги. Той работеше по специалността си, тя се опита, но нещо се разочарова и спря... И започна и тя да "се намира на работа" като мен . Та случайно открихме едно училище в близкото гето, което е за социално слаби... Това означава следното - тук ако искаш да си пуснеш детето на у-ще си плащаш такса, най-евтиното беше към 20 евро на срок (при три срока). Ако си имаш три деца - нормалния минимум, това значи, че ще ти трябват 180 евро годишно само за такса, прибави и учебници, грозни и доволно скъпи, униформи - два вида, храна, транспорт.... училището се оказва лукс.... В това гето обаче се намира един по-богат чичка и наема двора на една къща, в която събира всички дечица от квартала без парички да учат... 150-170 бр. вариращи дивачета на възраст от две до 16 г... Чичко също така наема и двама (ДВАМА!!!) учители, на които плаща заплата от джоба си... Джордж на 68 г. (шейсет и осем) и Куеку на 74 г.(седемдесет и четири). Схемата в у-щето е следната. Децата до училищна възраст (50-60 бр.) се отделят в лявата част на двора, на нещо като подиум. Насядали на пода гледат подобие на черна дъска с написани букви. Джорд или Куеку наминават от време на време да всяват ред. Останалите се делят на две групи - до 4 кл. и след 4 кл.... сядат с гръб една към друга и на едните Джордж, на другите Куеку... както се падне.... Всичко това под 40 градусова жега и цял ден. Имаше сянка, но само сутрин, следобед слънцето така се измества, че сянка остава само на дребните.... Двора, прилично бетониран, да може да е по-топло в един момент и да си пържат децата яйца на очи на обед, директно на пода....
Като се появихме ние с Марни, даскалите не знам как не получиха сърдечен удар от радост (буквално)... Та с Марни се разбрахме, тя ходи един ден, на другия аз... от време на време се засичаме... Като ходех аз ми даваха малчовците... 50 подивели маймунковци, гладни, мръсни, болни, въшляви, въобще картичка от Етиония ряпа да яде пред тяхния изглед... В началото ние много ентосиазирани направих програма за действие (обсъдихме и дедовците-даскали)... Обаче малките зерчета не отбират въобще ... Та азбуката и броенето им се опряха здраво и преминахме на песни и драматизации... Ако не печеше много слънце играехме "тихо" игри да не пречим на останалите стотина, които сериозно се мъчеха да учат... Ама на мен тая работа взе да ми става скучна и понеже посмъртно бях решила да изкарам учебната година, а и Марни си замина към март, викам си ще устискам зъби до юни... За да ми стане по-интересно започнах да ги уча ... български ез... естествено се оказа доста трудно за тях, та преминахме на бг песнички... Те това съжалявам, че го нямам на филмче, просто си беше уникално... Та научиха дребаците (поне някой от тях) Две калинки като балеринки, Балона се надува, Бели пеперудки... Всъщност текста много не се спазваше и на места го заместваха с нещо свое си, ама кой ти гледа.... Както се досещате и това ми омръзна ... Наближаваше 24 май и реших да ги уча химна на нашата азбука ... Е труден им се видя... затова го заместих с Горда Стара планинаааа... момичета ... ето това е уникат просто... Текста се превърна в
Горааааа араааа аиииииааааа
ОООООО ейййййй уаааасиииииееее
Сансееее какияяяяя оааааа-аа-аа
оооооо ирииии ааааа ЛА-ЛА-ЛЕЙ (тук страхотни крясъци)....
Работата е там, че в месния език се използват предимно гласни- примерно "ае о е" означава - добре ли си... Та моите типажчета си направиха собствен химн... Като се разделяхме им казах, ако видят българин през живота си (невероятно да се случи, но аз да предупредия) да не му пеят тая песен, а ако се решат да я пеят, да не казват, че аз съм ги учила ...
Та в смях и закачки избутах годината. На раздяла всички плакаха, най много Джордж и Куеку (вес се приетснявах да не умре докато ходя да помагам)... Обещах им другата година да отида пак, но не можах. Не намерих психическа сила да се върна отново в това мизерно подобие на училище ... През следващата уч. г. случайно срещнах Джорд, той само дето не се разплака като ме видя, толкова ме моли да се върна, но .... наистина беше свръх силите ми... пък и си имах друго занимание вече... на по-гадно място....
п.с. снимките от този период са ми в БГ, потърсих нещо подобно из нет-а, ама няма.... така че го оставям на собствената ви фантазия... у-щето се намира на 10 мин. от бар Мир и Любов, за който вече знаете .
|
Re: Емигрантски страсти... част втора [re: 3aиpa]
