Страхотна е идеята да предадем положителните емоции от раждането на нашите деца на бъдещите мами.
За мене това беше първа бременност протекла съвсем нормално.Ходех на работа до последно бях даста витална и пълна с енергия.Терминът ми беше на 12 май 2006.На тази дата беше петък и аз отидох на поредния преглед и лекарят ми каза, че според видяното на видеозона терминът ми се е изместил на 14.05.2006.Каза че като минат почивните дни в понеделник ако още не съм родила да отида за преглед и евентуално предизвикване на раждането.
В събота ходихме със съпруга ми на разходка, пазарувахме, за пореден път разглеждахме детски креватчета, колички и т.н.Вечерта ни дойдоха гости, които останаха да спят в къщи, стояхме до късно.На следващия ден бяхме поканени на сватбата на наши приятели.До последно не бяхме решили ще ходим ли, но на сутринта решихме, че сте празнуваме с тях.Нямах никакво странно усещане или предчувствие.Накиприхме се и първо отидохме в къщата на младоженеца, всички танцуваха и се веселяха а аз бях един от фотографите за снимки за семейния албум.След това всички отидохме в дома на кумовете.Там всички бяха учудени че присъствам защото съм много бременна и се шегуваха, че може да се наложи от ритуалната зала да идват всички в болницата.И както си се смеех изведнъж ми се допишка.Отидох до тоалетна и след като усетих, че пишкам повече от 2 мин. разбрах, че май ми изтичат водите и ще раждам.Отидох при съпруга ми и казах какво е станало и поехме към болницата.Всички наши приятели разбира се се досетиха, но аз упорито обяснявах, че отивам до в къщи защото съм забравила да пия много важни хапчета.Взех си раницата, която беше приготвена от един месец и хайде в болницата.Междувременно се чух с лекаря ми и разбрах, че той няма да може да присъства на раждането и ще изпрати своя колежка, която дори не бях виждала, но не се притесних въобще.Бях много спокойна за разлика от съпруга ми..
Отидох в болницата на смяна бяха акушерки, които познавах от предишен престой в болницата.Дойде и дежурната лекарка, прегледа ме и каза че имам 1см. разкритие и че след 3 часа съпругът ми може да дойде да види бебето ни. Аз погледнах толкова учудено и си казах абе тази жена не разбра ли че ще раждам за първи път.
Съпруга ми каза "Ами аз какво да правя сега" .Беше меко казано побъркан.
Отидох в предродилна зала, сложиха ми системи и зачакахме.Имах късмет, че беше неделя, нямаше други родилки, акушерките бяха много весели и заедно с лекарката ми помогнаха да се отпусна напълно.След 1 час след куп вицове и шеги вече имах регулярни болки и 8 см. разкритие и не много силни болки, но бебето не искаше да излезе.След още половин час 10 см. но никакви напъни и детето започна да губи тонове. Това накара лекарката да свика спешно екип за секцио.Подготвиха ме.Най-неприятния момент беше да стана и да отида до операционната въпреки че разстоянието беше малко.В 16.15ч. моето бебче Илия се роди.Аз се смеех и се чувствах страхотно.Никога няма да забравя момента, в който целунах бебчето си.Никога не бях докосвала по-кадифена и мека кожа.След това не съм изпитала никаква болка.Възстанових се страшно бързо.
Сега осъзнавам, че да родиш е най-прекрасното нещо на земята.Дава ти толкова сила и енергия и положителни емоции.Най-важното е да слушаш какво те съветват акушерките и лекарите.От това зависи живота на бебето и на майката.Пожелавам но всички бъдещи майки безболезнено и лесно раждане!

Както се досещате след раждането сватбарите са продължили да празнуват раждането на нашия син до сутринта.