|
Тема |
Re: За пътя до работа [re: nadili] |
|
Автор |
ol4eto (impatient) |
|
Публикувано | 01.10.05 09:54 |
|
|
Много ви благодаря на всички, които се включихте и изказахте мнение и отношение.
Наистина, не ви познавам, но ви почувствах МНОГО близки и съпричастни, хиляди благодарности още веднъж!!!
Честно казано, малко се поуплаших, но явно има за какво, нали казваха, че да си предварително подготвен, означава да си предварително въоражен.
За съжаление не съм от щастливките, които се осигуряват реално, или пък могат да си позволят да излязат в болнични дори По простата причина, че няма кой да ме замести и да върши моята работа.
Ако ми се наложи (недай си Боже!) да си седя вкъщи, това би означавало сама да си подпиша молбата за напускане, наистина имам чувството че винаги сравнително доброто заплащане е за сметка на всичко останало... Никакъв социален пакет, никакво право за нищо - добре дошли във ФЕОДАЛНИЯ СТРОЙ! Но... Няма да се дам така лесно, без бой! Още повече,че НИКОГА не бих рискувала ако имаше такава опасност, просто работа срещу МОЕТО първо бебенце са две напълно несъпоставими неща! Никога не бих избрала първото пред второто, естествено. Както и да е. Засега смятам да работя, докато мога.
Да се надявам, че всичко ще е наред и че ще си имам един малък/малка отрано закален(а) пътешественик(чка)
Благодаря ви пак, наистина ме накарахте да се замисля какво рискувам!
Лека бременност/сладко майчинство на всички тук!!!
|
| |
|
|
|