Днес моят син Никола наварши шест месеца, но споменът за раждането му е още доста пресен. Бях определена за 29.03.2005, но родих на 14.03.
В 12 часа през ноща усетих леки болки в кръста, но понеже имам дископатя, не им обърнах внимание. Но когато те се повториха в 01.00, малко по-силни си помислих, че може би е дошъл моментът, нищо че е по-рано.Отидох до тоалетната и когато се избарсах на тоалетната хартя имаше нещо като слуз със кръв.Досетих се, че е тапата. Събудих тати лекичко и му казах, че бебчо иска да излиза вече, а тои като скочи, като се притесни, като се уплаши, та чак малко ме досмеша. Останах спокоина. Влязох в банята да се окъпя и обръсна, въпреки че се бръснех всеки ден откакто влязох в 9 месец. Бях се помолила на мъжа ми да ми остави една цигара именно за този момент и да не ми мърмори докато си я пуша.
И така, тои се обади на негов прятел да го придружи, за да не е сам, докато ме чака. В 4.00 сутринта ме приеха в родилното. Наи-непрятното беше прегледа, имах 3 см разкритие и едва не скочих от магарето, докато докторката ме прегледа.Направиха ми клизма, изобщо не беше толкова непрятна, колкото си мислех, и ми казаха че ще има бебе не по-рано от обяд. Излязох и казах на притесненят татко да си върви и в никакав случаи да не се обажда на маика ми, докато не родя.Екипа, които ме прие бяха много любезни и докато не им сварши смяната, постоянно ми правеха компаня и ме караха да се разхождам за да може бебето да слезе по-бързо. Болките бяха поносими и аз се успокоих.
В 8.00 часа доиде екипа от другата смяна и хаиде пак преглед.Пак малко разкритие.Слушат тоновете на бебето и разговарят с мен- и те много любезни.Доидоха студенти и доктор Иванов ме качи в 9.00часа на магарето за да ми спукат водите.Тогава започнаха истинските болки. Благодатя от все сърце на доктор Иванов, за това, че седеше до мен и през цялото време ми говореше и разказваше за семеиството си, за това как бил в Африка като доктор на добра воля и се опитваше да ми отвлече вниманието от силните, непрекаснати контракции. В 9.30 ме качиха да раждам. До този момент мъжът ми званеше на всеки кръгъл час на gsm-а и ме питаше дали много ме боли. Дали от силните болки или от нещо друго, не можах да родя без епизотомя. Биха ми упойка, срязаха ме и докторът ми скочи на корема. Бебчо изкочи, но не искаше да изплаче и чувах как го шляпат по дупето и виждах напрегнатите им лица. Именно в тоэи момент иэживях най-големият си кошмар, помислих си, че бебчо няма да оживее и когато най-накрайя иэплака, се раэплаках и аэ от радост и облекчение.
Сега съм горда мама на най-сладкото пате на света, което предаде смисал на живота ми внесе неиэживяна радост.
Редактирано от Чeтa на 14.09.05 21:10.
|