Здравейте, мами! Ето и аз най-накрая се регистрирах в този толкова интересен клуб! "Престраших се", а досега влизах само да чета, но ми стана доста интересно...и реших и аз да разкажа за моето раждане. Аз съм от Русе и раждах в нашият си Родилен дом, ние по него време си имахме само него/2001г/, сега вече имаме и частна Акушеро-гинекологична клиника. Та така, терминът ми беше на 28.03.2001г, бременността ми беше минала сравнително леко. Казвам сравнително, защото в седмия месец, докторите решиха, че имам високо кръвно и албумин в урината и полежах пет дни за задържане. Това беше най-големият ми кошмар! Аз по принцип съм с ниско кръвно налягане, нормално живея със 110/70, а като ходех на консултации изведнъж кръвното ми ставаше 150/100, а и как нямаше- като застанеше акушерката пред мен и като започнеше една тирада с думи : колко съм дебела, как нямала съм да родя бебе, да съм забравела....и т.н. Ей, такива "хубави" неща, които обикновено се говорят на бременни жени. Та, аз от притеснение вдигах кръвно, а в къщи отново всичко беше наред. Като влязох в Патологията, се оказа, че и албумин в урината нямам, а е най-обикновена бактериурея, която е нещо нормално за бременните жени. А вече ми бяха направили няколко вливания, на системи, които така не стана ясно защо ги правятКакто и да е, използвах познати ....и на петия ден срещу подпис излязох от Патологията. И след това до самото раждане, никакви проблеми. Раждането ми започна на 23.03 /петък/ късно вечерта, усетих леки болки, но съвсем лекички, все едно ще ми идва цикъла. Легнах си и спах, нищо не съм усещала. Значи не ме е боляло толкова много! В събота сутринта се събуждам и отново ме боли, но съвсем леко. Чудя се какво става?!? Съпруга ми казва да ме кара в болницата, но аз си мисля, че като ми са толкова леки болките няма смисъл...Та, цял ден /събота/ не се спряхме. Тук до Русе имаме една местност Текето, ходихме там, вървяхме пеша доста време, абе големи разходки цял ден, дори след обяда пак поспах, но болките не спират, лекички контракцийки, но се усещат. Легнахме си късно вечерта, но аз нещо вече не мога да заспя...Въртях се до 02ч в леглото, после станах да се поразходя из хола, така до 03ч. Вече болките започнаха да се усилват, и бяхя през 10 минути. Влязох в банята, погрижих се изцяло за тоалета си, да съм си готова. Стоях в банята близо два часа, след това събудих таткото, и той вика да тръгваме веднага, но аз му казах, че знам, че дежурствата се сменят в 07ч, да изчакаме до тогава. За мой късмет, точно тогава се сменяше часът, и в 06ч по старото, и 07ч по новото време тръгнахме за болницата. Контракциите ми вече бяха през 10мин. Приеха ме в 7.30, докато се преоблека, оформяне на документи, клизми, пукнаха ми мехура /защото не ми бяхя изтекли води/ и такива неща...в 8ч вече бях в предродилна зала с 3-4см разкритие. Сложиха ми система, а доктора от дневната смяна още го няма, той един младичък, но много готин...имаше и той малко бебенце по него време, акушерките му звънят и не могат да го събудят. Та той дойде към 8.30ч и при първият ми преглед каза: "Тя е с пълно разкритие -10см", всички ахнаха, защото имаше още две родилки, които заварих в предродилна зала още от вечерта. Болките ми спряха изведнъж, и започнаха напъните. Сложиха ме в родилна зала, с три напъна и едно скачане на корема ми /от младия доктор/ родих, точно в 8.50, (с/у мен на стената имаше огромен часовник). Беше 25.03.2001г /неделя/ Благовещене. Аз, веднага заревах като магарица, нямам друго подобно преживяване да го сравня. Акушерката ме пита "Защо плачеш, я виж какво голямо момченце имаш! Благовест ли ще го кръстиш?" Не беше Благовест, Калоян се казва моето момченце, така си бяхме решили с татко му, още преди да бъде заченат, роди се 4.100кг, 53см. Беше най-голямото бебе в Родилния дом. А аз най-щастливият човек на света! Страшно много съм благодарна на целият екип, акушерката Краси Димитрова и д-р Рудницки, по чудесни хора не съм срещала...Така моето раждане мина за два часа от постъпването ми в болницата. А, ако знаете само какви разкази ми бяха разказвали преди тоа, от страшни по-страшни, защото аз наддадох през цялата си бременност 35кг, а и преди това не бях слабичка... Но, да ви кажа, едно нещо разбрах, много трябва да се вярва и да се слуша екипа, който ти ръководи раждането, ако случиш на такъв разбира се...Това е, изписаха ни на петия ден след раждането, защото матката ми бавно се прибираше, понеже бебчо е бил много голям. ОООО, забравих, имам 4 външни и 30 и няколко вътрешни шева, но нищо не усетих, вярвайте ми...Поздравявам всички мами в клуба с Новата Година, страшно ви се "кефя", че сте направили такова прекрасно нещо, като този клуб! А, на всички бъдещи мами, пожелавам успех, и да знаете....няма нищо страшно!
|