Вече съм описвала ражданията си, но може би има смисъл да се повторят нещата, а и за мен не са загубили своя ужас и очарование.


Първата ми бременност не се случи веднага, а я опитвахме половин година, протече доста усложено с късно направен и много травматично свален серклаж, имах уговорка със стария д-р Ташков от Св. София. Бях приета по-рано в патологичното отделение. Кел файда от уговорката - свалиха ми серклажа с разкъсване на шийката на матката, на живо и без поне да ме предупредят, че лентата е врастнала, после кървих, падна ми тапата, занесох я на акушерките на едно парче тоалетна хартия да питам това ли е, те ме отпратиха като някаква малоумна... Раждането започна часове след това, тоест 2 седмици и нещо преди термина. Болезнени контракции към 12 през нощта, станах да кажа на акушерките и ми изтекоха ми водите на пода. Бебето ми беше седалищно и едро, докторът ми беше казал, че трябва да се роди със секцио, защото рискът от малформации на главата е дори по-голям от риска от луксации. Бях на 21 и нямах претенции - както каже той, така. Да, но дествието се развива през 1996 година, когато персоналът масово се беше закичил със сини картончета с надпис СТАЧКУВАМ. Дежурната акушерка Деляна Хаджиделева ме изпрати да паса, че така бързо не се ражда първо дете, че нямам контракции, че като се наспя, ще ми мине... Не пожела да му се обади, а аз нямах gsm, погна ме физиологичното разстройство преди раждане... Усилиха се много болките, направиха ми ненужна клизма, защото нямах вече нищо в червата, съгласиха се да ми сложат на запис и си отидоха. И никой не се появи, докато не се развиках, че имам контракции на три минути. Силни. Дотогава четох вестници, но вече много ме болеше. А ме бяха овързали с колани и датчици, имах система в ръката, няма мърдане. Бре, появи се акушерката, събуди лекарката, жалко, че не й помня името... Тя ме прегледа ужасно грубо и болезнено и каза, че имам 8 сантиметра разкритие и че му е напипала крачетата, че до половин час щяла да го издърпа. И тук вече се паникьосах страшно - как така ще го дърпа... Нищо не съм им казвала, просто ми причерня... И ми премериха кръвното и се оказа 100 на 200 или нещо такова, а аз имам 60 на 90 по принцип, и като взеха да ми викат, че ме е страх да раждам и че нарочно вдигам кръвно и какви ли не глупости... Събрали се и ми крещят, че трябва с това кръвно да им подпиша декларация, че съм съгласна на нормално раждане, иначе не можело. И тук кипнах и отказах. Казах им да го вадят както намерят за добре и че нищо няма да им подпиша. Дойде анестезиологът да ме плаши, че ще ми направи един вид наказателно сонда, защото преди 6 часа съм яла, преживях и сондата, после дежурната лекарка каза "аз не мога да оперирам" и стачниците викаха друга лекарка, която взеха с линейка от тях - д-р Григорова, която дойде и запя в същия хор, не по-малко грубо от останалите, но аз бях в такъв шок, че не ми пукаше особено. Катетър, после упойката, после извадиха бебето, гледах всичко в отраженията по металната лампа над операционната, то много силно и красиво изрева с ла-ла-ла, дебел мъжки глас, поревах и аз от радост, 4 кила... 53 сантиметра, Николай... На 6.6.1996. Белегът ми е 20 сантиметра.
Престой в реанимацията - ужасен, никакви болкоуспокояващи, още на излизане от операционната взе да ме пуска упойката, бързо проходих, но имах много болки...Там имаше много мила добра санитарка - Светлана, да е жива и здрава, където и да е... А, да, в епикризата на това безумно раждане пише, че в 5 и 5 сутринта е родено такова и такова бебе с ПЛАНОВО секцио поради седалищно предлежание... Нямах сили и желание да се разправям, защото не съм подозирала какво ми предстои.



И забременях случайно 4 месеца след това... Отидох пак при същия д-р Ташков, той не беше много стреснат от малката разлика, втората бременност беше по-лека, с навреме направен серклаж и със съвсем безболезнено сваляне. Трябваше да е задължително със секцио. Аз бях много наплашена от първия път и драпах с нокти и зъби за нормално раждане, но не би. Не намерих лекар в София, която да се съгласи да води нормално раждане толкова скоро след секцио. Добре, постъпих пак в болницата за планова операция, но пак много по-рано, за да се свали по предписание серклажът, това е някаква дивотия, пишат те за секцио, а после ти свалят серклажа, за да тръгне детето нормално. Да, ама не. Не тръгна моята дъщеря 3 седмици с 4-5 сантиметра разкритие тичах по стълбите на болницата, не и не.
Докторът излезе в отпуска, останалите взеха да ме подмятат, да ми назначават ден и час за секцио, и да ги отменят по няколко пъти, но на мен вече ми беше четвърти престой в Патологията и не се трогвах много. Помня само един наистина комичен случай. Влиза лекарят Стрелков на визитация, казва ми "Пето легло - утре сутрин за операция", после се плеска по челото драматично и възкликва, "Не, не мога, утре имам две циганки" и си излиза. А акушерката вика "тичай, тичай да му се помолиш". Никъде не съм тичала, запънах се, че миналия път с уговорката не знам как излязох жива, сега никакви уговорки... Дъщеря ми я извадиха ден-два преди термина. Лежах от сутринта на носилката гола със запретната нощница, катетризирана и осистемчена - взеха ме чак на обед. И каква гледка - същия екип като миналата година - и докторката, и анестезиологът, и акушерката Хаджиделева... Пълен потрес. Те ми гледат корема и ме пита милата лекарка Григорова "Кой ти направи тва грозно секцио, ма", аз като по-чук и от нея казвам "не знам, с маска беше лекарката, по спешност ми е секциото"... Изровиха журнала от миналата година...видяха, че са същите... И взеха да ме миличкосват - "Ама това сме ние, миличка, не ни ли позна". да повърне човек и без сонда. Здраво-право синеоко момиченце, пак 4 кила, но 52 сантиметра, Галина, на 21.7.1997. Проплака тихичко и беше рядко гушкаво бебе, лепнато за мен, докъм годинка и нещо живееше на не повече от 50 сантиметра разстояние...


И пет години по-късно, в началото на 2002 - пак забременях случайно. Но подходих към бременността сто пъти по-съзнателно и недоверчиво към общите лекарски приказки, изчетох де каквото намерих, открих този клуб, тук проверих новите избрани от мен лекари, тук затвърдих решението си този път да родя нормално, Шаня така е раждала и много ме окуражи, благодаря отново )) Друг, който ми помогна много, е с ник Гинеколог - д-р Трифонов от Стара Загора и на него благодаря за успокоителните думи и вниманието... Спрях се финално на д-р Дуковски от МД, въпреки че третия серклаж ми го направи Маленов то Св. София, но той отказа да води нормално раждане след две операции. Дуковски и Нецов единствени от софийските лекари, през които минах, ми направиха впечатление на различно отношение към пациент, който си плаща. Останалите масово хем искат да вземат някой лев, хем да не навлизат в професионални разисквания с невежествени родилки. За мен това беше много важно - да знам, ако нещо се прави, защо е необходило и какво става в резултат на него и ако се пренебрегне - пак какво става... Поне в тая област се изпедепцах страшно )))

Разказът няма да го пренаписвам, защото си е добре написан, само иска няколко запетаи и две-три уточнения за мамите, които не са били в клуба тогава - на 13 септември 2002, петък, в МД се роди Велимир, тежък 4 650, дълъг 54, НОРМАЛНО, за час и половина от първата контракция до изплакването, без упойка, с епизиотомия, при случаен екип, защото вербуваното за раждането светило д-р Дуковски не си вдига gsm-а нощем. Много съм доволна обаче от тая работа. Последно уточнение - темата е странно озаглавена, защото не можех да седна, а пишех бързешката на колене, първата тема беше предупреждение за Тинк и другите му тогавашни пациентки, да не се разминат и те така... Весело ви четене



второ, ей ме на колене пред компютъраа
Автор ET (Defender)
Публикувано 18.09.02 09:40



ще ми станат сини като на оная реклама за водка, но засега не мога много да си ползвам задника за сядане, нито за други цели.......
както беше казал един татко тук преди няколко месеца, БЛАГОДАРЯ, разплакахте ме :-)))) обичам ви много всичките
КОЙТО ИЗЛИЗА ОТ МАЙЧИН ДОМ да тича право в поликлиниката да му досвалят шевовете, на мен са ми оставили един конец, който откри мъжа ми, като оглеждаше какви са пораженията - пораженията са подутина около епизиотомията и нищо друго, към крака се наложи да ме резнат малко.....
санитарките в МД са хиени, тук-таме има по някой човек сред акушерките, лекари не видях освен на раждането една кисела краставица и после сутрин една, дето влиза и пита като Бай Ганьо "как сте, добре ли сте"..........
ЗАПОМНЕТЕ ИМЕТО МАРИАНА КОВАЧЕВА - една дълга мършава кокалеста акушерка, мнооооооого сръчна и много добра като човек, имам луд късмет, при нормалното раждане, както излиза, лекарят служи да изразява негативното си отношение към живота по принцип, а акушерките вадят бебетата :-))))) Благодарение на нея мина така нетравматично, имам достатъчно въображение да си представя при една по-немарлива или по-безотговорна акушерка какъв шев и кройка щеше да падне............

А иначе явно наистина моите две операции са кофти късмет, нали ви разправях, че с първото седалищно бебе за 4 часа почти бях родила, второто нормален процес нямаше, та сега като ми падна запушалката - нищо - нощес в 12 се пукна мехурът, но не изтече всичката вода, докато дойде майка ми от съседния квартал с кола - да гледа децата, вече имах през няколко минути много силни контракции и СЕРИОЗНО РАЗТРОЙСТВО, друм в МД, видя се, че докторът няма да дойде, така казаха и дежурните там, бръснене, клизма и ОТТУК ПОЧВА ЦИРКЪТ - "защо се държиш за вратата, момиче, идвай", "не мога, раждам"....... как не родих в тоалетната не знам, много силни болки и направо на родилната маса след като ме прегледаха 10 души и не можаха да повярват, че раждам от 40 минути, а не от обяд......

не съм такъв герой, поисках си упойка на няколко пъти, да, ама не, както каза анестезиологът - ти си вече родила, каква ти тук упойка :-)))))) и по-добре, после лежах с едно майче, дето яко го цепеше глава след епидуралната.....

доста виках като напъвах, но по-скоро си помагах, отколкото пищях,

похвалиха ме безкрайно много пъти как напъвам, даже комплиментарно питаха какво съм спортувала и силно ме изкушиха да им кажа "лека атлетика във втори клас" - на десетина напъна излезе, не е безболезнено напъването, но не е и най-болезненото според мене - последните контракции, съчетани с подскачане из тоалетните на оная архитектурна грешка, бяха по-кофти

скараха ми се къде си слагам ръцете и че си свивам краката като напъвам и че не съм влязла по-рано за секцио и че съм повярвала на д-р Дуковски, според когото това бебе трябваше да е кило по-малко, лекарката не беше точно груба, а по-скоро лично обидена от безотговорното ми отношение........

дадоха ми бебето да го прегърна здраво още докато беше наплескано с мас и казаха, че съм първата майка, дето не си пази нощницата.... тя понеже беше много чиста........

няма вода и хартия в тоалетните им, което майче ще ражда второ и трето дете, да си знае, че има шанс да стане адски бързо и да си мие задника след клизмата на мивката в родилното, което направих аз пред целия екип след като ме измъкнаха насила от тоалетната - изобщо по тоалетни прекарах повече време отколкото на масата за раждане..........

ролята на акушерката е адски важна накрая, не ми е правила точно масаж на перинеума, но определено държа на бебето главата на няколко пъти, когато не можах да спра изцяло напъна, а и с пръсти го измъкваше така, че да няма травми ни по мене, ни по него - супер болезнено ми беше - но нямам ни едно разкъсване - да е жива и здрава тая жена!!!!!!!! е, раменете на Крали Марко нямаше никакъв шанс да излязат и ме срязаха - не усетих изобщо, после обаче и плацентата изобщо не щя да излезе - чакахме я 15 минути и част от екипа ми се радваше, останалите се редуваха да ме натискат - ама не стана, наложи се да ми бутнат една пълна упойка и да я махат ръчно, после да кюртират, ревизират, шият и пр.................

а аз просто се възстановявам бавно и туй то - днес ми е вече шести ден - не съм кой знае колко по-подвижна отколкото след секциото, но имам далеч по-малък корем, отколкото ми оставаше преди.......
това е горе-долу медицинският отчет

БЕБЕТО е супер - има колики и реве със страшен мъжки глас по около час нощем - никак не е много, но се чув на първия етаж, ВДИГА СИ ГЛАВАТА като бебе на един месец, озърта се дълго време, после си я мести на другата страна..... това като го сложиш по корем, но не обича и си запъва краката и се опитва да се мести напред..... още не му е паднал пъпът, яде здраво, свали общо 200 грама, на мен кърма ми дойде на третия ден, пак нищо не става с помпичка.........

баткото и каката се сърдят, че много спи и не могат да го целуват непрекъснато..... скоро ще имам снимки и ще помоля таткото да ми сканира....
скоро не се виждам навън, но не се знае, вчера лазех по пода на 4 крака при всяко ставане от кревата и майка ми направо се побърка да ме пита как да ми помогне, а днес почти нямам такива случки..... нямам и много интернет, другият account нещо не ще да ме логне.... ми май това е засега, МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА и пак ще пиша след малко :-))))

Восточные женщины хороши до безобразия! А так же во время безобразия и после безобразия!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 08.12.04 10:13.