абе, момичета не ме шашкайте бе .
аз преди 3 седмици загубих баща си когото безкрайно обичах и безкрайно ми липсва (с майка ми не съм била толкова близка, да ми е жива и здрава, но при нас ме гушкаше основно той, а не тя, просто различни характери), та не зная от това ли от друго ли, ама съм се хванала за мъжа ми като удавник за сламка и се чувствам добре - разбира ме, помага ми (да не кажа , че повечето неща върши той, ме би е заради бебетата в момента, но и преди го е правил) и се опитва (и споредмен успява) - да ми е и мъж, и любовник и приятел и в последно време и баща.
Дали ще се промени като дойдат децата - нещо се стреснах от това което напсиахте ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите