О, това ми е така познато. И то за същата възраст. Синът ми сега е 3г.10м, и мога да се похваля, че от 3-4 месеца вече не става вечер.
Опитахме какво ли не, карахме му се, даже и пошляпване е имало. Ама щом го сложа да спи и го завия, и се върна в хола и седна най-накрая пред ТV -то, след малко се чува туп-туп-туп с босите крачета и ухилен ни се появява в хола. Опитах с тиха война: той стане и дойде при нас, аз веднага ставам, хващам го за ръката- без да кажа дума и обратно в леглото. Това се повтаря около 4-5 пъти, след което вече съм изчерпана и следва шляпване по дупето, дори.
Доста време му трябваше да схане тази рутина. И то грешката беше пак моя. Защото аз се ядосвах от това, че всъщност не разполагах с никакво свободно време и направо си лягах в спалнята с него. Аз си гледам TV, а той спокоен, че има някой при него -заспива. Така хем аз си почивам, не ставам през 2 минути (аз или баща му -както се случи), хем и някой филм видя. После пък ни трябваше време да го откажем от това. Той всяка вечер коткаше баща си, като виждаше, че при мен вече не се получава. Чувала съм как вика на баща си: тати, ела да си гледаш тука мач, а аз ще правя тишина, татииии. И татито естествено поляга и той при него.
Та, виждаш минали сме какви ли не етапи, но сега вече сме преместили креватчето му в детската и той си заспива индивидуално. Няма ставане, няма идване в хола. Просто си трябва време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите