което искаме да дадем на детето си е едно от най-големите вълнения, които ни сполитат заедно с двете чертички на теста.
Е, оказва се че след многото умуване и избиране сме кръстили сина Кристиян си с име от ТОП 3 на 24 Часа. Но това, честно казано хич не ме притеснява.
При избора си се ръководехме основно от 2 неща - да ни харесва и на двамата и да не ни напомня за някого, когото познаваме. Независимо дали с добро или лошо. Аз лично не исках да свързвам детето си с познат човек.
От женските имена харесвам Елица, Ния, Елиана. От мъжките фаворит ми беше Владислав, но пък се оказа, че мъжът ми има мързелив познат с това име. Децата на кумовете ни са Дария и Владина - също много харесвани от мен имена.
Всъщност при избора на името влагаме толкова много любов и емоции. И това е най-важното. Пък дали името ще е "екзотично", традиционно българско или такова на герой от сериал, какво значение всъщност има?!?!?! Слава богу, че харесваме различни имена. Иначе нямаше да има и топ 3
И аз съм попадалана странности, но в крайна сметка добрия човек можеш да приемеш и с най-изчекнатото име, нали?!
Познавам жена, която се Казва Живот Матова. Казват й Жити. И е много
готина.
Ричард Груев, фаворит в темите за имена, е наш семеен приятел. И отдавна не се замислям за комбинацията.
Друго момиче, което познавам се казва Пенка (доста българско име, което на мен не ми харесва), на която казват Пени - красива, стройна, много елегантна и умна. И това е по-важното за мен.
Имах гадже Андрей. Може би най-красивия мъж, когото познавам. Но пък познавам и още един Андрей - страхотен мухльо.
Майка ми и свекърва ми са Лиляни и са абсолютно различни и като външност и като характер.
Дете на мои приятели се казва Ерик и е страхотен сладур. И не е кръщаван на герой от сериал.
В детската градина, в която карах стажа си в УПК (имаше итакова нещо едно време ) имаше едно разкошно момченце Орлин. (сега трябва да е около 20-годишен), но познавав още един такъв, когото трудно бих нарекла разкошен .
Аз по акт за раждане съм Симон (така ме е кръстила майка ми) и години наред страдах от това, че или ми каваха, че името е мъжко или защото ми казваха Симе (и сега настръхвам при това обръщение). И по тазипричина така и не си заобичах името и с лека фалшификация си извадих паспорт със Симона.
Всъщност това, което се опитвам да кажа след толкова много примери е, че вярвам 100% на страта мъдрост, че човекът прави името, а не той него. Обичаме приятелите си, съпрузите си и близките си не заради имената им, а заради това, което са. В крайна сметка както и да кръстим и детето си, ще го обичаме еднакво силно, нали така?
Пътят към ада е постлан с добри намерения
|