Е, дано програмира името човека!
Нашият син затова го нарекохме Лъчезар .
Аз се запънах, че няма да носи името на свекър ми, защото и трите им имена щяха да са напълно еднакви. А след като на една панахида сума ти време гледах и трите имена на любимия си мъж върху една надгробна плоча (на дядо му), се зарекох, че това няма да се повтори никога!!!

При нас исканията ни за името бяха:
1. българско
2. евентуално да е на велик български владетел
3. евентуално да не може да се преведе на английски (това пак от пусти патриотизъм )
4. да не е на никого от родата
5. да значи нещо хубаво
6. да може да става за презиме
7. да не е... (следваше списък от имена, с които правехме неприятни асоциации)
Отпадна Симеон (познайте заради кого!), отпадна Самуил (защо ли? ами били му ослепили войската, що за цар е това, според нашият татко! ), отпадна Данаил (римувало се с дебил и катил - това последното не знам какво значи, но ще да е нещо кофти ), отпаднаха още един куп други имена, заради всевъзможни смешни и чудновати причини.
И изведнъж - Лъчезар! О, чудо, условията са изпълнени (без да е цар, де!) Ама толкова ни хареса, направо любов от пръв поглед! И сега като ме питат на кого кърсихте бебето казвам "На хубавото време! И на хубавото пожелание!" И всеки слънчев ден си казваме, че нашето Лъченце си има имен ден! Нали лъчите са слънчевата премяна!

Ех, че хубава тема за хубави емоции сте пуснали!!!!!
Поздрави за всички прекрасни дечица с прекрасните им имена, каквито и да са! Все са избирани с толкова любов!