от около седмица не мога да изляза от стаята без да се разреве сърцераздирателно със сълзи, мисля че той си мисли че ще ме загуби, иначе за заспиването при нас по начало си е кошмар, бабите го научиха много лошо и сега се побърквам като дойде време за сън, ако не е много изморен е кошмар, почти винаги се налага да се люшнем на ръце поне малко, но пък като заспи в ръцете ми ми е толкова хубаво, направо се разтапям, като стане голямо момче няма да мога да го гушкам така, трудно е да си майка, още повече с първо, мисля че със следващото ще е по-различно...първите винаги са по-глезени, поне моите наблюдения са такива...е ще мине и този период многооо бързо и ще дойде време да висим по балконите да ги чакаме да се приберат вечер късно със съвсем други притеснения...наистина ми се струва че все едно вчера беше като ми потвърдиха че съм бременна, а вече са минали повече от година и половина....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите