Проблемът не е, че не си доспивам. Притеснявам се да не свикне така. От друга страна си права, че може би няма да се разглези: когато се роди, когато се разплачеше, я вземах да спи върху корема ми, и тя по коремче и ми беше много приятно. Намериха се обаче няколко човека да ми кажат, че така ще свикне, че не е хубаво и т.н., така че я вземах рядко и чувствах угризения. Какво стана? Още преди да навърши 3 месеца тя самата не искаше да спи така, защото вече много мърдаше. И аз съжалявам, че не съм използвала повече вечери да спим заедно: изведнъж времето премина и вече не можем да го правим
Хе, кога родих, а вече ме обхваща носталгията по първите месеци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите