Знам и аз се чувствах преди така. Мъничето се мъчи да ходи с огромни усилия, концентрация и радост, а по-голямото дете дотичва и с един замах, съвсем лекичко го побутва и то се катурва на земята. И ме е хващало яд на децата, и на майките, и ми е било тъжно, че моето дете се е ударило, а на "злосторниците" и майките им хич не им пука... ама ще видиш, че само след месец твоето дете ще върви съвсем уверено, ще се пази, ще играе с другите деца...и със сигурност като види някое клатушкащо се бебе ще иде да го побутне. Не знам защо реагират така децата - не е от злоба или някакви други лоши чувства. Просто са много палави след като проходят и не могат да си преценят силата.
Аз пък преди половин година бях стигнала до заключението, че 4-5 годишните деца са си напаво жестоки. Гледах ги как препускат в градинката и носят разни опасни предмети, как се блъскат, падат, не проявяват никакво съчувствие, крещят...страхувах се да не ми нарянят детето...страхувах се как ли ще общува с тази "джунгла"...истина е, че децата могат да бъдат жестоки - и на площадката, и в детската градина, и в училище...тази агресия им е заложена. И си мисля, че най-доброто, което мога да направя е да помагам на детето си да не бъде наранено, но не и да го пазя от каките и батковците, да им се карам и да решавам конфликтите вместо него. Така се пораства голям и силен, за съжаление. По-добре да се учи как да се справя по малко от сега, от колкото после в гимназията...поне така си мисля аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите