С мен се случи следното преди около 3 години. Прецени сама, дали това може да те успокои. Бях в края на 2-рия месец, когато получих ужасно силен кръвоизлив, но детето беше добре. Приеха ме в болница, за да се опитам да задържа бебока, с диагноза отлепване на плацентата. Това значеше нон-стоп лежане, инжекции 3 пъти на ден, непрекъснат страх от всяка болка в корема, и гадно напрежение дали ще успееш да се справиш, докато не осъзнаеш, в крайна сметка, че единствено можеш да си стиснеш краката и така да спреш малкото човече. С други думи нищо не зависи от теб и си напълно безпомощна. Лежах в болницата 3 седмици като получих още 3 кръвоизлива през това време. Но бебока все още беше добре, здраво се беше вкопчило в живота, малкото човече и не се предаваше. И аз не се предавах, не исках да го изгубя, въпреки че изтичаше много кръв. Всеки път диагнозата се променяше - отлепване на плацентата, после 2 плодни сака /две бебета, но едното не се е развило и е тръгнало да излиза/, накрая ми казаха, че плацентата е засегнала голям кръвоносен съд и оттам тече кръв така, сякаш е пуснато кранче... В началото на 12-тата седмица ме стабилизираха и ме пуснаха да си лежа в къщи. Мъжът ми ми биеше инжекциите - горе -долу се справяхме около 5-6 дни до поредния кръвоизлив, който просто не спря. Но надеждата, така да се каже, умира последна. Не се съгласявах да абортирам, въпреки че лекуващият ме лекар вече беше категоричен, че тази бременност няма да я бъде. На 4-тия ден от Големия Теч получих силни контракции, които траеха около час /това боли като за световно/, раждалите знаят, че нормалната контракция е минута примерно, после почивка /поне минута/, така, че могат да си представят гадорията...Както и да е, аз се бях запънала като магаре на мост - щом има пулс и се държи бебчето, ще си го пазя, въпреки, че от кръвта, която се лееше от мен вече се бях докарала до крайно изтощение /много нисък хемоглобин/, и контракциите говореха, че целия ми организъм е против тази бременност. Накрая след още 2 дена мъки, се наложи аборт, фактически в 13-тата седмица от бременността, в противен случай и аз загивах заедно с бебето. Всички ми казваха, че е по-добре така, че това е трябвало да стане много по-рано. Мисля, че си бях загубила ума, тотално бях загубила чувството за реална преценка, само и само да запазя детето. Загубих бебчето... Не беше честно след толкова борба, обаче... Всъщност аз го губех при всеки кръвоизлив - всеки път си мислех "ето, край! отиде си" и така, докато не се доберях до видеозон - там всичко изглаждаше ок - сърчице, крачета, ръчички... мърдаше... Непосредствено преди аборта също...
След 8 месеца забременях. Всичко беше ок през цялата бременност и сега си имаме страхотна дъщеря на година и 3 месеца, която се роди точно на рождения ми ден - огромен подарък...