винаги съм го обожавала, правила съм всичко за него, лягах при него вечер, купувам му всичко, но май само с това не става, не стига...
изобщо аз ги глезя , и то много моите , и двамата, а бебето така се е научило да ме работи, за големия да не говорим...
за работа незнам, аз не мога да си представя да съм на работа цял ден, никога не съм била, сигурно ще изперкам като се върна, да ги награбя и двамата, бебето вчета го скъсах от целуване, а на баткото четох до откат, говорих си, и правих каквото иска, замо защото бях извън къщи цял следобед, чувствах се гузна, а имах наистина нужда да се махна малко...

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...