децата могат да спечелят много от общуването с баби и дядовци. но бабите и дядовците трябва да се съобразяват с мнението на родителите за възпитание и отглеждане. всички знаем, че те нямат лоши намерения, че каквото правят го правят с добри намерения, но защо не допускат мисълта, че може да не са прави? защото какво си мисли едно дете когато чува от баба си например "аз знам, че майка ти не ти дава да ядеш бонбони когато ти хрумне, но сега нея я няма така че ..." или от дядо си "не ме интересува какво ти искаш, много си малка да правиш каквото искаш, забрави тази дума!", след като си употребил неимоверни усилия и невероятни тактики да вдъхнеш малко самоувереност и самостоятелност у срамежливото си и затворено дете... безкрай са примерите, които можем да дадем и за съжаление споровете на тази тема са неразрешими както показва историята . явно всяко поколение си има свои възгледи и няма добри свекърви или снахи. а изключенията само потвърждават правилото