и моята не се обажда откак разбра, че съм бременна, да си знам, значи, колко ще трае..... беше казала на мъжа ми "да гребе с пълни шепи от удоволствието да е бременна, за да не реши след две години да ражда пак" - все едно не е на сина й това дете..... най-фрапиращото е, че допреди 3-4 години жената си беше в ред - никога не ни е помагала, но не се бъркаше - откакто се оказа, че всъщност смята нашите деца за зле отгледани и грешка на природата и тн. и то не говори с мен, а зад гърба ми трови сина си и после ми се усмихва и ме поставя в тъпото положение да се чудя дали да се правя на талпа или да я питам за чий ги дрънка такива и как става така, че едни хлапета да са й трън в очите - ни ги гледа, не ще един сладкиш да им забърка - помолихме преди половин година и каза, че не може - цирк - това е нещо от внезапно преждевременно остаряване, нямам друго обяснение - все тая, неприятното е, че като се виждаме по рожденни дни и когато ходим мъжът ми да й свърши някоя работа по жилището, винаги трябва да съм нащрек - имам чувството, че й влизам в къщата и нося зареден пистолет със свален предпазител - а е мръднала, а й отнесох черепа... а е по-добре да ходим комплект - тогава е досадно и неприятно и за двете ни, но спестява мили майчини думи на мъжа ми, а това си заслужава. И при нас има неприятен момент с парите, за който изобщо не ми се подхваща, че спусъкът сам иска да се натисне :-)))))))) поне късмет, че мъж ми е като мене - малко трудно е майка му да му повлияе - има хора, за които "мама каза" е като "в "Дума" пише" от оня виц, там вече е страшно.....

Аппетит приходит... и уходит, а кушать хочется всегда.