Откакто са се родили и щерката и сина ми си заспиват на загасена лампа, в отделна стая... и май при нас това е по-лесния начин да заспят.
Ако лампата свети и двамата се търкалят из леглата, играят си с играчките, кикотят се и почти няма шанс да зяспят за по-малко от 1 час.
Явно си е въпрос на свикване, защото през последните 2-3 седмици се наложи да оставяме една малка нощна лампа да свети докато си легнем ние (не сме си вкъщи, живеем временно при майка ми) и забелязах, че малкия започна да мрънка, когато му загася лампата.
Започнах да се притеснявам, че ще си имаме проблеми, като се приберем вкъщи (дано да е по-скоро).

А за спането в нашето легло - неее... не мога да си представя. Ние сме си на принципа "всяко жабче да си знае гьола".
Единственото, което се разрешава е някоя сутрин през почивните дни, каката да се намърда на мястото на мама или на тати в голямото легло и да се поизлежава известно време там

А за храненето - винаги сме били на "плаващ" режим, понякога се е случвало да се проспи някое ядене, но си мисля, че по-добрият вариант е детето да се храни, когато е гладно, а не когато е "време за ядене".
Когато се роди дъщеря ми (по съвет на докторката) се опитах да и изградя режим - е, претърпях провал. Когато се опитвах да я нахраня на време, тя или въобще не искаше да яде, или хапваше съвсем малко... и 1 час по-късно вече пак плачеше, че е гладна. Та затова се отказах от стриктния режим.
... хи хи хи, а за комбинацията 3 в 1 - нашият бебок е един от спецовете в тази област и то откакто се е родил.

Животът е такъв, какъвто си го направиш!