Хмм, аз не направих нещо кой знае колко хитро. Нещо хич не ме бива в йезуитщината. Което си е доста кофти, де...

Единия шеф е жена – към 45 годишна. Знаех че е родила детето си на моята възраст. Та на нея и казах...Тя се разтопи направо – много се зарадва, че проекта ща си има и бебешок. И ми довери, че като й се родят внучета, щяла да зареже и кариера и пари, за да помага при гледането, защото на нейната дъщеря не могла да се порадва достатъчно заради работата. Изобщо, доста трогателен разговор се получи...Направих го доста рано, още във втория месец, защото съм доста основен човек във въпросния проект. Да не си правят грешни сметки. Един вид, опитах се да съм максимално коректна.
Но въртели винаги има...При мен взеха да идват по-късно. Подменят PC-тата на една част от хората със супер мощни, а мониторите с LCD. Но моя компютър не го сменят! Питам аз защо така. А те ми казват; ‘Ами ти така и така няма още много да работиш на него, пък като дойдеш след майчинството, тогава и тези ще са остарели'. Даже ме оставиха със старата електронно-лъчева тръба. Сигурно за да си получава бебето радиацията, която му трябва ;(....Очаквам още изненади – в заплатата и т.н.

Но си мисля, че все още има шефове, които са по-скоро хора и разбират, че това е най-важното в един живот, а не нетната стойност, която им струваш.