Моята история е почти като твоята, но само с едно дете. Три години преди да родя започнах работа в една частна фирма. Тъкмо се установих на това място, създадох необходимите контакти в нов бранш и забременях. Честно, много по-трудно ми беше да съобщя новината на шефа, отколкото на мъжа ми. В крайна сметка реших да прежаля работата, (кой ще ме чака 2 години), но за мое най-голямо учудване работодателят се оказа много разбран. Обеща да ми запази мястото и ми предложи аз да си намеря временен заместник. Предложи ми още да работя, докато се чувствам добре и дори да ми плаща заплатата през цялото време на бременността и майчинството. Не мога да ти опиша какво означаваше това за мен - всъщност ти знаеш. Работих до 9-я месец, разбира се, доста често от вкъщи, но бях на линия. Малко преди да родя ми връчиха един служебен мобилен телефон и с него си вършех 50 % от работата. До третия месец кърмих и си гледах детето. След това започнах да го оставям за по 1-2 часа на баба или дядо (съобразявах се с тях, защото и те работят), после за повече. Накрая ми се притече на помощ и втория дядо, който гледа сина ми и до момента. Когато бебето беше на 6 месеца, аз вече работех по цяла седмица. Комбинирах баби, дядовци, лели, когато е болно или има някакъв проблем - си го гледам аз, таткото също се включва. Преди няколко седмици дребосъка навърши 2 годинки и го дадох на ясли. Сутрин го водим ние с тати, следобед го взима дядо, а вечер всички му се радваме вкъщи. Отсъствието си през деня компенсираме през уикенда - водим го на пикник, зоопарк, в Патиланци и на разни други такива места. И така, правим комбинации всякакви.
А за домакинската работа забелязах, че като си вкъщи непрекъснато нещо вършиш и никога нищо не е идеално, а се скапваш от умора, докато при няколко свободни часа, се стягаш и свършваш всичката работа бързо-бързо - просто намираш практични решения (особено важи за готвенето)

Да са живи и здрави такива работодатели. И аз като теб не бих си сменила работата за нищо на света и напълно те подкрепям.