Наистина, понеже и аз съм от мамите, при които майчинските чувства са дошли малко по-късно, смея да кажа, че очевидно има и такива като нас. Ако децата ви са още малки, вероятно още дълго време ще се наслаждавате много на отсъствието им, защото ще се връщате към предишните си навици и позабравени "удоволствия". После ще ви липсват повече- гаранция!. Съдя по себе си- имаме възможност да изпращаме малкия при свекърва ми в друг град, и в началото, когато беше на годинка, разликата между това как се чувствах с него, и когато го нямаше, беше огромна. Все едно, че като го нямаше, и се връщах към някаква позабравена моя същност.
В действителност, това до голяма степен се дължи на многото грижи, и на това,че малките деца не са още самостоятелни. Изискват непрекъснато постоянен контрол, внимание, въобще, без да искаш, си напрегната целия ден. Сега, когато синът ми наближава 4-те години, тази разлика все повече се заличава, тъй като той вече е доста самостоятелен и постепенно си връщам някои от навиците, изоставени преди. Например, мога вече да върша неща, които не са свързани с него, и докато той не е легнал. Много ми е мъчно, когато се разделяме за няколко седмици.
Затова казвам, че и двете неща са прекрасни- и да сме с децата, и да останем малко и сами. В това няма нищо лошо. Така или иначе, рано или по-късно, любовта към децата ни ни "застига"- и става неспасяемо сладко!