си мисля: "Ако дам детето на някоя баба за малко /а те за на стотици километри/ Дали всяка сутрин ще се сещам за него и дали ще ми липсва", в някои моменти си мисля, че ще се чувствам така както преди то да се роди. Звучи ужасно нали? Аз се плаша... Вече 7 месеца сме неразделни, а аз не мога като моя позната да кажа: " Не знам как съм живяла без него." - Ами живях! Не искам и да знам занапред как е без него - да ме пази бог. Не съм родена с майчини чувства, за мен това е нещо, което ти се случва после. Детето ме учи. Преди не харесвах особено бебетата и малките деца, дори не знаех как да се държа с тях и какво да им кажа, мислех ги всички за невъзпитани. Сега е различно. Мисля, че някой не узряват предварително, а "в движение" /това си е само мое мнение/. Не се учудвам на нито един твой страх. Всички ги имаме. Не се коси - нещата сами се нареждат.