Карли е права. Просто още не си готова. И това е съвсем нормално. А това, че се е превърнало в проблем - сама си го правиш. Не е трагедия, че още не искаш деца. Аз самата късно родих и причината за това е, че точно тогава се почувствах готова. Исках дете точно в този момент. И когато разбрах, че съм бременна изпаднах в ужас и си изплаках сълзите. Уж исках, а се оказах неподготвена. Страх ме беше от това как ще протече живота ми от там нататък, ставам ли за майка, какво ще стане с работата ми, на какво ще заприличам по време на бременността, после как ще изглеждам и т.н. Но после всичко си дойде на мястото. Мисля, че всички преминаваме през тези страхове. Това е голяма промяна и за да се реши една жена на подобна стъпка трябва да е напълно уверена в себе си. Не се влияй от хората около себе си. Изборът да имаш дете или да нямаш си е лично твой. Аз не мога да си представя, че съществува жена, която на даден етап от живота си не иска да има деца. Но ако при теб е така и ако си сигурна, че живота ти би бил смислен и пълен и без дете - така да е. Не се чувствай длъжна да се оправдаваш пред никого и да даваш обяснения.

А за мъжа до теб.... Не съм съгласна, че мъжете искат до себе си жена, която ще изостави всичките си стремежи и цели и изцяло ще се посвети на печката, пералнята и децата. Децата са първия приоритет за жената (по принцип), но това не поставя професията и кариерата последни в списъка. И аз смятам, че за един нормален и интелигентен мъж, жена реализирала се и като майка, и като професиналист е много по-привлекателна, отколкото "боса, бременна и до печката".

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....