Здравей!
Не знам дали ще ми повярваш, но мисля, че те разбирам добре. Въпреки, че съм майка, не смятам да те съдя и критикувам, още повече, че нямам такова желание.
Като малка още знаех, че ще се омъжа рано и ще имам деца. Както ти сега споделяш, че не искаш това. Мисля, че до известна степен това е заложено от самото раждане /вродено/.
Аз не виждам нищо лошо в това, че осъзнаваш, че не искаш брак, деца. Мисля, че е по-важно ти самата да приемеш тази мисъл в сърцето си. Да бъдеш готова да изживееш живота си без тези неща, и то така, че след време да не съжаляваш.
Преди няколко дни гледах "Четири сватби и едно погребение" /един от любимите ми филми/. И любимата ми сцена е, когато гл. герой предлага на жената на своя живот /и която той безкрайно обича/ "да остане не-омъжена за него за цял живот". Мисля, че има любов и без брак и деца. Просто ти трябва да срещнеш точния за теб човек, който споделя тези възгледи.
Лично за мен майчинството придава пълнота и завършеност на моя живот. Децата ми не са просто наследници, а нещо, което ме изпълва с радост и сили. Разбирам, че за теб не е така, но не виждам защо трябва да страдаш от това. Опитай се да организираш нещата по твоя начин.
Всеки човек има различен смисъл в своя живот, важно е да може да го открие!
Успех!