Аз пък въобще не съм спирала да работя, през бременността и след раждането. Хубавото е, че мога да го правя и от вкъщи, лошото е, че се налага да го правя едва ли не през нощта, особено след като бебето навърши 7-8 месеца и почти по цял ден е будно или щъкащо насам-натам. Естествено, зверски съм изморена, но и не съжалявам, стандартът ми не е спаднал поради загуба на доходи, поддържам си нивото и не се чувствам изолирана от реалния свят. Последните 2 седмици мъжът ми води сутрин детето "на ясла" при дядо му и вечер го прибира (понеже е твърде малък да ходи на истинска ясла) и срам-не срам, трябва да си призная, че се чувствах адски щастлива - през целия ден мога да работя на спокойствие, а привечер посрещам едно преизпълнено с впечатления дете, което се мята да ме целува, понеже съм му липсвала. За тези два часа, които сме заедно, усещам радостта от това да имаш дете много по-силно, отколкото в дните, когато сме по цял ден заедно. Знам, че звучи кощунствено, но при мен е факт...Но, разбира се, това си е твърде индивидуално, аз си държа на професията и кариерата много, а и никога не съм си се представяла като "типичната" майка с 3 години отпуска, бих полудяла в такова ежедневие. Така че моята идея е следната : майчета, изгледайте си дечицата докъм годинка, и бързо-бързо се връщайте към нормалния живот, че няма кой да ви чака, а и детенцето има все по-нарастваща нужда от социални контакти с негови връстници.
Поздрави