Абе кофти работа си е тоя избор кариера/деца. В началото като си останах с малкия бех луда от щастие, наистина имам чувството, че толкова щастлива никога не съм била. Към 8-9 месец пощръклях от усещането за жена-домакиня и на годинка като се върнах на работа пак се чувствах много добре. Направо хвърчах в облаците - флиртувах с всичко мъжко и се смятах за много важна (правя поръчки, внос, цени, оферти, мита, лелееее, къде ти ще се сравняват с наакани памперси ;)). Мислех, че ми е много добре, докато бавачката ни не ни напусна и се наложи да си взема 2 седмици отпуска, за промеждутъка преди яслата. Тези 2 седмици направо ми преобърнаха представите за живота. Вече усилено си търся такава кариера, че да мога поне 1/2 ден да съм си вкъщи. Много ми е мило с детето, никакви важни сделки не могат да се сравнят с "Мамо, граха, много е хубав" :)))))))

Поздрави!