Мисля, че до голяма степен съчетаването на работа и деца зависи от самата работа/професия. Има професии и ангажираност, при които е много трудно да се отглеждат пълноценно деца. Въпреки това жените в много случаи успяват. Моята е такава, че не ми отнема целия ден; обикновено следобедите мога да ги прекарвам със сина ми. Има периоди, в които и двамата с мъжа ми работим извънредно- така се получават периоди от седмица до 10 дни, когато наистина не се виждам много-много с малкия. Но това се случва сравнително рядко. Синът ми ходи на градина, освен това го гледа и жена, ако се налага да отсъстваме по друго време. Тя ми е съседка и е страхотна; парите, които й даваме, не са много, но тя е доволна и освен това е много привързана към детето.
Първото ми майчинство трая 1 година. Можех да остана по закон още една година у дома, но много закъсвахме с парите, пък и така си бях решила. Струва ми се неразумно да се тръгва веднага на работа- дори ако оставим настрана кърменето, не знам как се издържа на работа, ако детето ти примерно е ревало цяла нощ.
Общо взето, аз съм за работещите майки. Лошо става единствено, когато майката е прекалено амбициозна, много често пътува, почти я няма у дома, както се казва. Иначе,всяка жена има нужда от развитие и живот, отделен от този на къщата и децата.