адски е кофти, и те разбирам. и аз от две години съм в къщи, и едва ли в следващите 2 ще ми светне нещо. когато спомена за работа мъжа ми веднага ме отсича, че няма кой да ми гледа децата. Изобщо проблема при мен е, че той самият е против това да работя, а аз изперквам от седене в къщи, и да се лутам само между печката, пералнята, и т.н. домакинска работа.
Аз обаче го навих, че трябва да излизам все пак между хора, и когато бебето стане по човек - 5-6 месечно, ще започна да преподавам на вечерни групи испански. иначе по професия съм журналист, и мога да работя, както и правя в къщи, но не се срещам с хора, и откачам!
обичам си детето и също и бебето, но закотвянето в къщи ме довежда до пълен срив.