Ами трудно!
С първото си дете учих редовно и работех едновременно и то доста изморителна работа - на крак.
За сесиите го давах на моите родители за да поемем дъх...признавам че доста го погледаха/има и негативи за това но те са друга тема/За бавачка въобще не съм помисляла - Боже какви времена бяха...
Сега мисля да си гледам бебка двете години като ще използвам втората за да изкарам една преквалификация защото ми трябва документа. Работа ще търся ...като забременях изгубих тази която имах!:(

Знаеш ли...нещо подобно мисля днес цял ден по един друг повод.
Колежка на съпруга ми ми се обади и ми каза че ще се омъжва. Помоли ме да не му казвам засега. Той на няколко пъти в кръга къде на шега къде на истина и забранява да се жени....именно заради последващото дете. Тя е много добра в работата си, в нея са вложени много време, средства, нерви, пари и труд за да работи по начина по който го прави. И моя мъж не желае да я загуби.
Та ...закакво го разказвам това....наистина са проблем тези две години особено за жени с професия за която се изисква да си постоянно в крак с развитието и, с промените в технологиите, законите и т.н....
Женска съдба...