Благодаря, но едното ми синче, разглезено от майка ми, ми стига за до края на живота ми. Вечно е като гербова марка залепено за мен, и независимо, че мног, ама много го обичам, отвреме на време ми се иска да подишам глътка свободен въздух.
А за момиченцата, аз със готвенето съм на вие, и съм пълна трагедия, но пък какви дрешки ще и купувам, като малка фръцла, и разни ей такива щуротии