Re: Сега ме е страх. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Това за споделянето е чудесно.
Да кажа и аз за себе си.
Предполагам, че мога да кажа, че съм сух от 2000-година края на Март. Онзи ден с благоверната ги смятахме. Както каза един "колега" по-горе, всичко е в главата. Първите месеци и години ме държеше страхът. Страхът да не се върна отново в блатото и споменът за това какви неща съм правил или са ми разказвали, че съм правил. Никога от никого не съм крил, че не пия щото съм алкохолик. Странното е, че точно тази декларация предизвиква одобрение, разбиране и любопитство в болшинството от околните. Никога не съм усетил и чул да бъда одумван или нещо подобно. Дори усещам в повечето от хората уважение и донякъде възхищение от това, което съм постигнал. Ставали са дълги разговори по темата понеже всеки един може да се "похвали" с близък човек в блатото. Споделял съм горчив и положителен опит. Забавно е, да следиш реакциите на хората при подобни разговори ...Та мислЪлЪт ми е..не се скатавай, не е срамно, дори напротив. С времето ще разбереш, че съм прав.
Започнах изложението си с "предполагам" понеже съм имал няколко "издънки". Пия много безалкохолна бира понеже обичам този студен, горчив и газиран вкус. В една кръчма изпих две безалкохолни бири и усетих, че нещо става. Келемето сервитьор ми сервирал нискоалкохолна бира понеже смятал, че това е всъщност безалкохолната. Отметнах го в графата издънки и го забравих/помниш, всичко е в главата/.
Също така съм имал няколко повода да се чукна със семейството си и не съм ги пропуснал/по глътка уиски, ама наистина една малка глътка/. Преди две седмици, пих глътка вино на погребението на тъста ми. Преди да умре ми обеща, че ще ми пази място на масата на онова, другото място, та нямаше как..просто така го чувствах.
След цялото това писане искам да заявя, че това е просто моят споделен опит. Аз се чувствам свободен и мога да пия , мога и да не пия. Избрал съм да не пия и това не подлежи на никакъв коментар. Както винаги съм казвал...от 16 години не ям маслини и не пия...за мен е просто. В първите няколко години не беше така и съм се пазил много яко, ЧРЕЗ СТРАХ.
И те така, върви си живота
Успех! Реално когато спреш да изпитваш страх пред подобни неща/естествено този страх е съчетан с детския "забранен плод" и любопитство какво ще стане/, точно в този момент ще бъдеш абсолютно свободен/на в живота напред. Това е моето виждане за нещата и не ангажирам никого с това

ПП Всъщност поливането на хляба е най-смущаващото в твоя споделен епизод. Точно това имах предвид със забранения плод и детското любопитство. Повярвай ми, преживял съм ги на три пъти..и всеки следващ път финалът беше още по ужасен.
Правилната позиция в случая е!- наливат ти, топиш устните и забравяш за повече/всичко е в главата/ И без това никой повече няма да се занимава с твоята чашаРедактирано от gogo163 на 30.05.16 20:02.