"...И все пак той се напи отново. Помолихме го да ни разкаже какво точно се бе случило. Ето неговата история:
“Отидох на работа във вторник сутринта. Помня, че бях раздразнен поради това, че съм продавач във фирма, която по-рано притежавах. Разменихме си няколко реплики с началника - нищо особено. След това реших да замина за провинцията и да видя дали мога да продам една кола. По пътя огладнях и спрях в крайпътно заведение, в което има бар. Нямах намерение да пия. Мислех само да си взема един сандвич. Също така ми мина през ум, че тук мога да намеря клиент за някоя кола, тъй като това място ми бе познато от мнoгoкратните ми посещения в продължение на години. Много пъти съм хапвал там през месеците, в които бях трезвен. Седнах на една маса и поръчах сандвич и чаша мляко.

Изведнъж ми хрумна мисълта, че ако налея 30г. уиски в млякото, то няма да ми навреди на пълен стомах. Поръчах уиски и го изсипах в млякото. Смътно усещах, че не постъпвам много умно, но все пак се чувствах сигурен, защото поемах уискито на пълен стомах. Експериментът премина толкова добре, че си поръчах още уиски и го налях в още мляко. Тъй като и това наглед не ми навреди, опитах още едно.”

Така започна поредното пътуване на Джим до психиатрията."
Цитата е от трета глава "Още за алкохолизма" на книгата "Анонимни Алкохолици"
Може да ти помогне:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите