Да, медикализирането на алкохолната зависимост е в някакъв смисъл крачка напред в сравнение с предхождащото я религиозно и морализаторско третиране. Вместо като грях или морална простъпка, алкохолизмът да се разглежда като (като че ли) болест. Но сега, както показва последната редакция на DSM, е време за следваща крачка или вече се случва следващата крачка напред - да се разглежда неутрално като поведенчески проблем, дължащ се на комплексни био-психо-социални фактори, различни и в различно съотношение за различните индивиди с този проблем. За да не се изкушават помагащите и потърпевшите да маскират сложността на проблема зад едната болестната идентичност.

Да вземем например споделеното от вас:
"Много от алкохолиците не се държат зле със себе си и с другите, когато не са в запой и се лекуват успешно. Точно обратното: трезви, повечето са изключително чувствителни, отговорни, загрижени."
Окей, но това би могло да е удачен повод за онези, които имат навика често да се държат зле, да пият по-често, за да си имат и оправдание. Пак не е ясна причинно-следствената връзка, дали има такава помежду им и каква е посоката й. Алкохоликът е манипулативно дете, умело в жалното премигване и навеждането на глава след голяма пакост. Светлите периоди при временно преодоляно пиянство са чудесен начин той да си възвърне по-добрия образ за пред близките, усещайки, че те са на косъм вече да се откажат напълно от него, и после пак да се хързулне до пиянството, но вече в удобната роля на болник и едва ли не мъченик на болестта си. Той ги мъчи, ама, видите ли, собствената му мъка била по-голяма и по-героична. Ако по време на светъл период си намери трайно занимание или отношение, което конкурира опиянението по награждаващо въздействие, шанса да си остане в светъл период е голям. Иначе пак надига шишето и надява удобната социална роля на изтерзания болен и на недоразбрания мъчител-мъченик.

Не е ясно дали лекарите и помагащият персонал без да искат не съучастват в този театър. Получават си професионалното удовлетворение, виждайки светлите периоди ("Благодаря, докторе, ти ме спаси!"), а липсата на такива отдават да сериозността на това "коварно заболяване".

Ето и любимата мантра на злополучния психиатър-алкохолик-писател, който скоро беше споменат в клуба по повод неотдавнашните си ефирни изцепки: "Алкохолизмът е болест, но не искам да се лекувам."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите