Ако срещна на пътя си алкохолик и трябва да му дам един единствен съвет и повече да не се виждаме, то този съвет ще бъде съвсем простичък: Не пий повече! Бъди трезвен!

Ако срещна на пътя си шизофреник и трябва да му дам един единствен съвет и повече да не се виждаме, то този съвет ще бъде съвсем простичък: Не бъди луд! Бъди нормален!

Но ако се виждам повече от един път с въпросния алкохолик и шизофреник и ми пука, не просто да му разкривам с една фраза смисъла на живота, а действително да му помогна, бих му казал: Пий толкова, колкото да не нарушаваш светата троица любов, работа, игра! Лудей толкова, колкото да не нарушаваш светата троица любов, работа, игра! Пробвай, ще се провалиш няколко пъти, но ако не се, няма как да тръгнеш по правия път и да откриеш твоя си личен път.

Ако целта ти е от алкохолик да станеш трезвеник или от шизофреник да станеш "нормален" невротик, то ти би могъл да постигнеш тази цел, но ще загубиш душата си. Няма смисъл.

Алкохолът или гласовете в главата ти не са проблемът; проблемът е да не ги хиберболизираш до страшилища, които повече управляват теб, отколкото ти тях. Работата е там, да приемеш странността си, да я контролираш, без да я задушаваш, и да заживееш продуктивно с нея.

Който има уши, нека слуша!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)